GONE (BOOK TWO)

Глава 8

               Тръгнах след Джак, не можех да го оставя.

     - Почакай, Джак. Не исках. - щом чу гласа ми, забърза крачка. Затичах се след него. Настигнах го и хванах ръката му. - Миличък.. - обърнах го към себе си.

               Зачервените му очи и сълзите,излизащи от тях, ме накараха да почувствам страшна болка. Не можех да повярвам, че отново започвах с номерата, които въртях и на Луи.

     - Хари, пусни ме, върви си. - дръпна ръката си, но преди да понечи да избяга отново, увих ръката си около кръста му, гледайки го право в очите.

     - Няма да те пусна. Искам да ти се извиня. Този "глупак" Луи беше истинско живо същество. Не обичам да говоря за него, и не обичам да говорят за него. Просто изпуснах нервите си и съжалявам. Знам, че трябва да забравя това момче, но повярвай ми няма да стане без твоята помощ. Искам ти да си този, който ще ме направи щастлив и ще ми припомни какво беше любовта. Разбираш ли ме? - погалих бузата му, а той сведе глава.

     - Невъзможен си, Хари. В един момент не ти пука и се държиш като баровец, в друг си адски мил с мен и ми казваш неща, които вярвам, че наистина ти тежат, а после, когато не получи желаното започна да нервничиш и дори ме удари. Как учакваш да те приема, когато ти дори не знаеш кой си? - въздъхна. - Но сина е като баща си. Същия непрокопсаник.

     - Какво? - пуснах го, а той ме погледна.

     - Нищо. Чао, Хари. - обърна се и тръгна отново по пътя си.

     - Откъде познаваш баща ми? - провикнах се, а той се спря и обърна глава към мен. Ела на кея довечера и ще ти разкажа всичко. - отново тръгна по пътя си. Не мислех, че исках да го следя отново. Влязох в къщата и се качих отново в стаята си.

     - Хари. - чух баща си зад гърба си и го погледнах.

     - Какво? - казах троснато, припомняйки си случката.

     - Аз смятам да отида при Луи. Жена му настоява, а и трябва да свърша малко работа. - гледаше ме.

     - За постоянно ли? - попитах, опирайки се на вратата.

     - Да.

     - Добре, викни Луи да събере и качи багажа ти, защото аз съм на работа. - влязох в стаята и седнах на леглото.

               Бях готов да изкрещя. Джак с неговите измислици, баща ми с ненужните му информации и онзи Луи Томлинсън, който просто не искаше да излезне от главата ми дори и за секунда. След няколко минути бях длъжен и да започна за търпя колегите си, които за разлика от мен имаха по - безгрижен живот. Реших, че вече е време да тръгвам. Не ми се слушаше и словото на началника, който щеше отново да ми обяснява, че това да закъсняваш е безотговорно, а за тези минути, в които ти не си на поста си може да стане трета световна, дрън, дрън, дрън. Само това ми липсваше в момента. Заслизах по стълбите, когато видях онзи противен мъж да затваря входната врата. Не знам как такъв усойник можеше да има такова красиво име.

     - Добър ден, Харолд. - усмихна се по възможно най - престорения начин.

     - Чао. - избутах го и се наведох да се обуя.

     - Май задника ти скоро не е виждал секс, разпуснал си се. - осъзнавах, че през униформата нямаше как да разбере какво тялото ми е виждало и какво не, но реших, че този кучи син ще се го получи.

     - Слушай, спасих ти мизерния задник, но това не значи, че не мога и да ти го отнема. Затова си дръж езика зад зъбите и се омитайте от къщата ми по - бързо. - излязох и затръшнах вратата, вървейки към колата си.

                Качих се и потеглих към пожарната. По пътя си мислих за разговора с Джак. Какво знаеше за баща ми, което аз може би не знаех? А от къде го познаваше, за да определи какъв човек е? Странна работа. Щях да отида на срещата вечерта, за да чуя какво щеше да ми каже.

Новата главаа. Надявам се да ви хареса иии очаквам мнението ви с нетърпение. Чаооо. ❤