GONE (BOOK TWO)

Глава 10

                Прибрах се, радостен от тишината която ме беше заобиколила. Някак се зарадвах на самотата. Определено ми беше липсвала. Въздъхнах и огледах къщата. Нямаше следа от багажа на баща ми, нито пък и от самия него. Невероятно.

               Отпуснах се на дивана и пуснах телевизора. Навсякъде излъчваха клиширани романтики или разпалени криминалета. Никога не съм ги обичал, затова просто изгасих телевизора и загледах тавана. Първото нещо за което си помислих е, че тази къща наистина се нуждае от пребоядисване. Някой ден може би щях да го направя, но определено нямаше да е скоро.

               Втората ми мисъл може би бяха думите на Джак. Не знаех дали да ги приемам на сериозно или не. Струваха ми се твърде налудничави, но защо му беше да ме лъже? Дали трябваше да се обадя, за да се извиня и да го помоля да ми разкаже нещо повече? Дали трябваше да предупредя баща ми, че някой иска да го убие? Може би след палежа той вече го знаеше. Всички знаеха, че не е било случайно. Някой умишлено беше запалил всичко. Но кой? Не знаех какво да правя сега. Трябваше да направя толкова много неща. Първото, разбира се беше да се извиня на Джак. Да се опитам да си го върна и да спра да се дължа като задник с него. Щях да му се обадя. Да, добра идея. Извадих телефона от джоба си и го набрах. За моя изненада той вдигна доста бързо.

     - Случило ли се е нещо, Хари? - попита директно, без дори да изчака да проговоря.

     - Да. Всъщност.

     - Какво? Нужна ли ти е помощ? Къде си? - започна да пита притеснено като чувах дъха му в слушалката.

     - Единствено ти си ми нужен. Липсваш ми. - въздъхнах и се заиграх с ръба на блузата си.

     - Хари, осъзнаваш ли, че щеше да ми докараш сърдечен удар? - засмя се нервно и също въздъхна. - И ти ми липсваш също.

     - Да те взема ли? - изправих се и грабнах ключовете от колата си в готовност да тръгна.

     - Няма нужда, сам ще дойда. - замълча за момент. - След няколко минути. Чао, Хари. - затвори без да изчака отговор.

               Поне разбрах че не ме лъжеше за това което ми беше казал. Явно наистина някой имаше проблем със Стайлс. Е, само да разбера кой е. Ще му покажа, че не може да ни съсипе каквото и да прави. За сега само щях да чакам.

               Чух звънеца и дотичах до вратата. Знаех кой е и едва се сдържах да не му се нахвърля веднага след като отворих.