GONE (BOOK TWO)

Глава 13

                След като влязох вътре отново се върнах на моя обичан стол, като нервно потупвах с крак. Тъпия Джак, тъпия Клаус. Хванах чашката от  кафето си и я смачках. Защо трябваше отново да се случи това? Никога ли няма да намеря стойностен човек в живота си? Огледах помещението, нямаше и следа от Клаус. 

                Алармта за пожар иззвъня. "Пожар на улица "Де Луси". Един от апартаментите в блока гори, побързайте."- чух уведомлението и се изправих от стола си, насочвайки се към колите. 

     - Всичко ли е подготвено? - извиках с надеждата да получа отговор все от някой. 

     - Да, качвайте се и да изчезваме. - чух глас, но не се обърнах, за да видя от кой беше. 

     - Къде е новака? - попитах Том, който вървеше точно до мен. 

     - Не знам. Въртеше се наоколо само преди минута. - огледа се. - Май работата не му трябва особено. - засмя се и се качи. 

      - Клаус! - извиках силно. - Томлинсън! - извиках отново, но без отговор. - Майната ти. - промърморих под носа си и се качих в колата. - Шибан, неориентиран, загубен идиот! - виках, като бях стиснал ръцете си в юмруци. 

     - И без това не ни е нужен още един човек. Няма да забравя да спомена това на шефа, когато се върнем. - момчето до мен ме гледаше с презрение.

     - Няма да ти напомням колко пъти ти се губеше първите дни, Том. Не ме карай аз да разкажа за твоите издънки на шефа. - ударих го в крака и се преместих от другата страна. 

     - Явно новия ти е много ценен. Обичаш да крадат гаджетата ти, а Стайлс? - изсмя се.

     - Затвори си устата, за да не се наложи вместо да помагаш в гасенето на пожара да си събираш зъбите из колата. - идеше ми да му забия юмрук в грозното лице. 

     - Решавайте си проблемите някъде извън работата, мамка му! Не сме длъжни да слушаме вашите заяждания всеки ден. Единият злобен, другият двойно повече. Млъкнете вече! - и двамата обърнахме глава към човека, произнесъл това. Не мислех, че единствената жена в екипа, всъщност ще ни свие така. 

                Вратите на колата се отвориха, слязохме и огледахме. Взех маркуча и тръгнах към блока. 

      - На кой етаж е пожара? - попитах един от миновачите, като гледах към сградата. 

      - На втория, сигурен съм, че всички излязоха. Преброихме се, когато бяхме вън. - отговори ми сравнително бързо. Само това ми трябваше.

      - Отстранете хората възможно най - далеч от сградата. Повдигнете се и гасете отвън, аз влизам. - обърнах се към другите от екипа. - Сесилия маркуча навързан ли е? 

     - Да! Пуснах и водата, влизай. - не изчаках втора покана и се затичах към входа.  

                Влязох и се огледях. Навсякъде беше задимено. Почти не можех да виждам. Огледах за стълбите и изтичах към тях. Вратата беше заяла. Как така се бяха измъкнали всички, когато врата за стълбите дори не помръдваше? Отдалечих се и се засилих като я изритах силно. Дано не ме накарат да плащам това. Изтичах по стълбите, а когато стигнах до втория етаж настроих маркуча и се насочих към апартамента, от който излизаха пламъците. Започнах да гася, разразилия се пожар. Трябваше да се добера до прозорец, за да отворя. Изтичах и отгорих. 

     - Идвайте тук е! - извиках като се провесих леко през прозореца. Върнах се обратно вътре и се насочих към кухнята. 

                Задължително трябваше да проверя за газова бутилка или нещо взривоопасно. Влязох вътре. Сега вече останових от къде наистина беше тръгнал пожара. Явно някой се е опитвал да готви, но неуспешно. Проправих си път през пламъците. Имаше котлон, значи трябваше някъде да има и бутилка. Къде е? Огледах се, започнах да отварям долните шкафове около котлона. А, ето я. Изгасих огъня около нея и продължих наоколо. Стори ми се, че чух нещо като глас. Дали ми се струваше или наистина не всички бяха излязли? 

     - Ехо? Има ли някой? - обикалях из стайте, но не получавах отговор. - Извикай, колкото можеш ако си тук! - гасих и се оглеждаш за нещо, което да се движи някъде, но не виждах. 

                Изведнъж нещо малко и черно профуча покрай мен и се засили към кухнята. Стори ми се като куче. Тръгнах в неговата посока. Беше се свило в ъгъла зад врата и ме гледаше изплашено.

     - Ела красиво животно. Спокойно, всичко е наред. - посегнах да го взема, а то понечи да ме ухапе. Не се отказах и го сграбчих. Отидох до прозореца и направих жест на Том да се доближи, за да му подам кучето. Той даде знак, а платформата се приближи леко. - Хвани го и го дръж здраво. Слез и виж на кой е. Аз ще се оправя тук. 

     - Сигурен ли си? Само тук ли е? Само тук ли гори? - виждах страха в лицето му. 

     - Да, само тук е. Другото е само дим. Хвани кучето и слизай, ще се справя. Разбра? - той само ми кимна и даде знак да го свалят. 

                Обърнах се и продължих с гасенето на огъня.