GONE (BOOK TWO)

Глава 3

   Цял ден бях в болницата и чаках да разбера дали ще изпишат баща ми. Най – накрая се оказа че не беше чак толкова зле и можеше да си върви. Бях го закарал до вкъщи и му помагах да се качи по стълбите.

 - Сигурен ли си че си добре? – попитах.

 - Чувствам се по – добре, но каква е тази къща? Как си я позволи? – попита баща ми докъта отварях вратата.

 - Това беше къщата на Луи, но след смъртта му, майка му реши че ще я продаде. Не можех да я оставя на някой друг и просто я откупих. Не струваше толкова много поради причината че мебелите са стари.

 - Как можеш да се излагаш по този начин? Да откупиш къщата на момчето което се самоуби от собствената си простотия и ни изложи по този начин.

  - Не смей да говориш за него по този начин. – извиках и пуснах ръката му. – Като не ти харесва върви в изгорялата си резиденция. – продължих. – Дори не знам защо реших че трябва да ти помогна. Не заслужаваш нищо, защото ти си виновен за всичко. Ти си виновен че той се самоуби. Ти и твоите лъжи и тъпия Лиам, който също се беше вързал на плана ти само заради някакви пари.

 - Успокой се, просто..

 - Просто нищо. Отнехте щастието ми и един ценен за мен живот. Дано сте доволни от себе си. – гледах го, а той бе свел глава. Въздъхнах и му помогнах да седне на дивана в хола. – Ще се върна довечера. В хладилника има храна, стаята ти е на горния етаж последната в ляво. – казах и отидох до входната врата.

 - Къде отиваш? – попита.

 - Не е твоя работа. - излязох си се качих в колата си...

***

   За пореден път бях клекнал до гроба на Луи. Запалих изгасналата свещ и подредих цветята в леко счупената ваза. Погалих снимката му с ръка.

 - Някой ден ще се видим, Луи. И ще ти обясня всичко. Обещавам ти. – седнах върху калната пътека и подпрях глава на паметната плоча. – Надявам се да е скоро. – изтрих сълзите си и въздъхнах. – Ти със сигурност ме чакаш, за да ме накажеш за всичко. – затворих очи и не казах нищо повече. Исках просто да остана още малко с него в пълната тишина.

   Погледнах към часовника си. Трябваше вече да тръгвам, щяха да заключат всеки момент. Целунах снимката му и се изправих.