Sinner《 YOONMIN 》

Част 12

- Това ли е в умът ти, хлапе? Всичко е наред, така или иначе аз и майка ти планираме да отидем на среща утре вечер. – баща му му намигна.

- Така ли? – майката на Джимин запита, объркана заради това кога пък тя и съпруга ѝ бяха решили да направят такива планове.

- Добре де, първоначално щеше да бъде изненада, но предполагам, че да ти кажа сега също е добре. – бащата на Джимин се ухили, карайки го да въздържи смеха си. Баща му изглеждаше толкова смешен, когато лъжеше. Майката на Джимин изпрати учуден поглед на съпруга си, но реши да остави нещата така и продължи да яде.

Джимин се усмихна докато се хранеше. Сега всичко, за което трябваше да се тревожи, бе това да остави семейство Мин с добро впечатление.

Джимин прибра учебниците си в шкафчето след края на учебния ден и преди да се запознае с родителите на Юнги. Да каже, че е нервен щеше да бъде омаловажено твърдение; ръцете му се потяха, стомаха му бе на възел и видимо изглеждаше като огромна топка от нерви.

Нямаше си на идея защо е толкова нервен,не е като да се запознава с родителите на гаджето си или нещо друго. Това беше просто запознаване с родителите на приятел, но той все още възприемаше идеята да се помири с тях за ужасяваща. Какво, ако те имат някакъв детектор за гейове и го изпробват върху него? Ще се изстреля като ракета.

Такава идея бе налудничава, но Джимин се подготвяше за най-лошото.

Пъхна учебника по химия и затвори шкафчето си, само за да бъде посрещнат от стоящия до него Юнги, който го шокира, тъй като Джимин не знаеше, че е там.

- Господи, стресна ме. – Джимин възкликна, карайки Юнги да се изкикоти.

- Съжалявам, не знаех, че си плашлив. – Юнги се ухили заплашително. Джимин го стрелна със смъртоносен поглед, който накрая се превърна в смях. Нещо в усмихващият се Юнги го караше да се смее.

- Готов ли си за тръгване? – Юнги го попита. Джимин кимна и двамата се отправиха към дома на Мин.

- Та, така, наистина ли се наслаждаваш на ходенето на църква всяка неделя? – Юнги попита Джимин, който вървеше заднишком и достатъчно бавно, за да може той да го настига.

- Всъщност да, доста е пречистващо. – той измънка, гледайки по-големия.

- Не виждам как, - Юнги се изсмя с цяло гърло. – Всичко зад което застават са глупости.