The Lady of Passion

Chapter 23

- Не, не съм целял да Ви засегна. Просто ми харесва да съм из природата.-опита да извърти нещата.

- Кръвта ти кипи, нали?-баща му се включи смеейки се. Той се смути и не знаеше какво да отговори.-Видя ли как се засрами? Да го оставим, нека се забавлява, още е млад.

- Е, добре.-въздъхна тя примирено.

Реши да излезе и да ги остави сами. Не му беше до тези разговори. Искаше само да е с Ребека, нищо повече. Толкова му липсваше и не искаше нищо друго освен да я види, само това. Но щеше да дочака докато дойде време за уговорката им, и без това вече освен в онази къща не можеха да стоят никъде навън. Не искаше тя да измръзне, беше го грижа за нея и за здравето ѝ.

Ребека четеше, но нещо не ѝ се получаваше, бе твърде разсеяна. Мислеше си за много неща и изобщо не можеше да се съсредоточи. Беше разтревожена за нещо, но и тя не знаеше причината за това. Замисли се преди колко време бяха правили секс. Около две седмици бяха изминали и тя не бе прокървила. Преди следеше това редовно и винаги получаваше цикъла си навреме, но не и този път. Ами ако.. о, Господи! Захвърли книгата си на леглото без да се интересува да си отбележи до къде е стигнала и почти изхвърча по стълбите. Трябваше да отиде незабавно при една акушерка и да разбере дали е права или не. Слезе долу и се разкрещя.

- Спешно пригответе каретата ми, трябва да изляза.-прислугата дотича при нея, за да разбере какво е станало.

- Господарке, добре ли Сте?-попита угрижено Мъри.

- Да. Не. Не знам.-каза тя объркано ходейки насам-натам.

- Искате ли да Ви донеса нещо?-попита тя.

- Не, всъщност да. Донеси ми палтото, шапката и ръкавиците. Изникна нещо спешно, което не търпи отлагане.-беше много притеснена и ръцете ѝ трепереха.

- Веднага.-дори нямаше време да се поклони, изтича да изпълни нарежданията ѝ.

След като ѝ ги донесе ѝ помогна да се облече. Тя нямаше как да се справи, беше като лист. Един иконом се появи да съобщи, че каретата я чака. Тя профуча през вратата недочаквайки дори да ѝ я отворят.

- Карайте към акушерката Матилд.-каза им тя, а те погледнаха втрещено.

- Да, маркизо.-отвърна кочияша и потегли като най-напред той се окопити.