The Lady of Passion

Chapter 25

1789,

Франция

Бебето бе едва на няколко месеца, но се развиваше добре. Беше чаровна малка дама, на която всички се радваха. Имаше зелени очи като баща си, което много се хареса на Ребека. Ала косата ѝ беше тъмна, личеше си. Въпреки това знаеше, че ще бъде красива, едно малко ангелче. След като раждането отмина се почувства по-добре и искрено ѝ се радваше. Никак не бе приятно докато я раждаше, но след това вече беше невероятно щастлива докато я държеше в обятията си. Чувството да бъде майка беше неописуемо! Искаше да я кърми собственоръчно и отказа дойка. Анри беше всеки ден при нея без почти никакъв пропуск и навярно съвсем започна да прави лошо впечатление на родителите си. Той вече направо не живееше там, а ходеше само да нощува. Малката Изабел беше прекрасна. Хранеше се достатъчно и растеше не по-малко добре. Имаше прекрасно бяло креватче в спалнята на майка си. Тя беше слязла за малко в салона, но чу, че плаче и се отзова веднага.

- Спокойно миличка, мама е тук!-каза тя и я взе.

Раздруса я малко и опита да я накара да спре, но не се получаваше. Явно беше гладна. Седна на стола си за кърмене и разтвори роклята си. След като получи това, което искаше спря да плаче и вече бе доволна. Усмихна се гледайки я в захлас. Не можеше да повярва, че даде живот на рожбата си. Не вярваше, че някога ще може да забременее, а сега я държеше в ръцете си. Докато я хранеше някой почука. Тя вдигна кърпата по-високо прикривайки гръдта си и вече можеше да говори.

- Сега не е удобно.

- О, ще почакам в приемната.-чу гласа на Анри.

- Добре, ще дойдем по-късно.-отвърна тя и отново отви детето си.

Продължи да я храни докато тя сама не се дръпна след като бе сита. Оправи дрехите си, а после бебето. Когато сметна, че е напълно готова я взе в ръце и излезе от стаята. Тръгна внимателно по стълбите и щом слезе се насочи към мястото където я чакаше той. Веднага след като влезе той стана и отиде до нея и започна да се любува на дъщеря си.

- От ден на ден става все по-хубава!-възкликна той.

- Да, наистина е прекрасна.-съгласи се тя.

- Има моите очи, но косата на майка си и точно това я прави още по-хубава. Точно така исках да бъде.-тя се засмя.