The Lady of Passion

Chapter 11

Анри се чудеше каква причина да си измисли, за да се срещне с нея и още повече – да отиде у тях. Надяваше се след като я види всичко в ума му да се разсее и мъглата надвиснала над него да изчезне, но сякаш се сгъсти още повече. Искаше да разбере какъв бе проблемът и защо се държа така онзи ден, но тя не желаеше да обсъжда това с него. Но защо?

Ребека се бе отърсила от случката и се стараеше да не мисли за нея. Онзи емоционален изблик бе загърбен и нямаше никакво място в живота ѝ повече. Щеше да продължи да живее както го бе правила до сега. Нямаше да е трудно, бе успяла да го прави за толкова дълго време, защо да се затруднеше сега? Бе получила нова покана за бал от някои си маркизи. Дори не ѝ пукаше за имената, щеше да отиде така или иначе, за да убие времето с нещо. А междувременно си бе поръчала повече количество от обикновеното сладкиши. Сладкото успокояваше и действаше добре на нервната ѝ система. Ако някой отказваше да приема тази захар значи бе луд, това сладко изкушение бе несравнимо с никое друго! Въпреки него обаче бе в ужасно настроение и си избра една черна рокля, която бе единствената ѝ в този цвят. Всички онези, които носеше докато бе в „траур" бяха изхвърлени, а тази бе шита отделно година след като реши, че повече няма да „скърби" за неблагодарника. Пожела да хванат косата ѝ на обикновен кок. О да, определено щеше да е доста в черно особено без перуката и пудрата..

- Мъри, приготви ми ваната, а после оправи тази рокля за довечера.

- Да, маркизо.-момичето се поклони и отиде в банята, за да изпълни задълженията си.

Щом се върна помогна на господарката си да свали дрехите си и да отиде да се изкъпе. Междувременно взе посочената от нея рокля и я извади на леглото ѝ. Направи ѝ впечатление цвета, в продължение на пет години маркизата не бе носила този цвят и сега изведнъж реши да го облече. Странно, имаше нещо зад тези ѝ намерения, бе сигурна. Не изказваше нищо на глас, но от погледа ѝ не можеше да убегне нищичко. Надушваше нещата без дори да са ѝ подсказали по някакъв вроден инстинкт, ала не ги споделяше, тя не бе клюкарка.

Дълго време стоя потопена в приятната вода. Най-накрая когато взе да изстива си каза, че е време да излиза от нея и се изправи. Повика Мъри да ѝ донесе халата и щом го направи ѝ го държеше докато го облече. После отиде в стаята си и постоя няколко минути преди да започне да се приготвя. Прислужничката ѝ навлече всички катове докато не стигна до най-горния черен плат. Оправи косата ѝ точно както желаеше да бъде. Познаваше вкусовете на господарката си и се справяше добре с всяка нейно поръчение. Затова я ценеше толкова много и не би я заменила за никоя друга. А и обичаше дискретността ѝ. Тези качества у една гувернантка бяха много важни, направо задължителни.