The Lady of Passion

Chapter 12

Графиня Анастази бе изпратила покана за градинско чаено парти след два дни следобед в дома си на двете си приятелки и още няколко души. Искаше да бъде по-забавно и затова щяха да се повече души и този път не само жени. Беше ѝ любопитно дали приятелката ѝ, Лусия, ще бъде все така разговорлива сред по-голяма компания. Бе много развълнувана и подготвяше всичко още от сега.

Ребека получи поканата и нямаше как да я откаже освен ако не иска да създаде твърде лошо впечатление и да рискува да бъде посочвана с пръст още като я видят. И без това репутацията ѝ не бе цветуща, а едно такова отказване можеше да окаже доста влияние.

Избра си светла рокля, доста безлична, но не целеше да прави впечатление, не и този път. Със сигурност щеше да е доста скучно и да се налага да търпи онези две момиченце с часове, но за разлика от предишния път, дори тя самата нямаше за какво да ги разпитва. Бе научила това, което я вълнуваше, а и да имаше някакви въпроси те едва ли биха знаели отговорите им. Тях можеше да ги отговори само той.

В имението дьо Бордо пристигна карета. Никой не очакваше гости затова бяха любопитни кой ли може да е дошъл. От нея слезе една млада дама, която пожела да се срещне с младия граф. Прислугата веднага изпълни молбата на госпожицата и съобщиха на господаря си, че има гостенка. Заведоха я в салона където тя търпеливо чакаше да се появи, а междувременно разгледа интериора. Това семейство имаше вкус, всичко бе подбрано съвършено до най-малкия детайл. Беше с гръб към вратата и когато чу шум се обърна. Човекът, при когото бе дошла се бе прокашлял, за да привлече вниманието ѝ.

- Добър ден, графиньо! На какво дължа тази чест?-наистина не знаеше. С нея не бяха общували много и още по-малко да е преспивал с нея.

- Добър ден, графе!-отвърна тя и ентусиазмът си личеше по гласа ѝ.-Дойдох, за да Ви предам лично поканата си за едно градинско парти, което организирам вдругиден.

- Поласкан съм от любезността Ви и че Сте се сетили за мен.

- Знам, че не се познаваме толкова добре, но ще присъства и Вашата приятелка, графиня Лусия.-реши да го подкачи за нея и току виж се издал за чувствата си ако имаше такива изобщо де, Лусия обичаше да преувеличава.

- О, не сме чак толкова близки с графинята. Познаваме се отдавна, това е.-май щеше да се окаже правя, че Лусия си е въобразявала. Едва не се изкиска пред него.