Ребека бе решила този следобед да покани две „приятелки" на чай в градината. Стари навици от времето ѝ в Англия, не можеше да отвикне от времето за чай. По-скоро искаше да ги разпита за нещата, които я интересуват, а знаеше, че от тези двете не остава нищо скрито-покрито, поне за по-очевидните неща. Днес бе в семпла дневна рокля в лимонов цвят.
- Подгответе лятната беседка за следобеден чай.
- Да, мадам.-отвърнаха двете гувернантки, които бяха в салона и сменяха цветята във вазата.
Приготви се като си сложи една хубава капела с паднела, за да я предпази от слънцето. Понякога предпочиташе да е сама и дори да не взима прислужнички със себе си. Носеше тънки копринени бели ръкавици. Излезе на двора и мина по идеално конструираните алеи. Спря се на една пейка и седна там. Стоеше си известно време там докато не чу шум откъм къщата. Видя, че госпожиците бяха дошли и прислугата ги упътваше къде да отидат. Тя стана и отиде към избраното място за срещата. Те се приближиха и се прегърнаха леко престорено. Във висшите кръгове прегръдките никога не бяха добре приемани и затова рядко го правеха.
- Много се радваме да Ви видим, маркизо!-започна една.
- Sí.-допълни другата, която бе испанка и често ѝ идваше отвътре да говори на родния си език. Казваше се Лусия и бе графиня.
- Заповядайте, седнете.-покани ги тя като с ръка жестикулира към масата и столовете.
След като се настаниха дойдоха да им налеят пресен чай. Не бе донесен преди това, за да не изстине и да не загуби приятния си вкус. Тя чакаше те да се разбъбрят и тогава да подхване темата, която я интересуваше или поне постепенно да го стори.
- Какво мислите за приема у херцог Рение?-подхвана тя.
- О, не беше зле.
- Била съм и на по-хубави, честно казано беше доста скучно.-оплака се другата, графиня Анастази.
- Зависи в каква компания Сте били.-подсмихна се тя, а другата я изгледа доста заинтригувано.
- Защо? Вие с кого Сте били та сте толкова доволна?-настоя да знае тя.
- О, просто срещнах граф дьо Бордо и си побъбрихме.
- Чувала съм за него, дори се запознахме тогава. Преди това дори не го бях виждала.
أنت تقرأ
The Lady of Passion
التاريخيةОсемнадесети век - крале, светски събития, войни и...аристокрация. Във Франция цари пагубния период на пищните балове, големите приеми, измамния чар и неприкритата страст. Кадифе и кашмир сливат се в едно. Тя е дръзка и смела, но също толкова красив...
