The Lady of Passion

Chapter 1

1778, Кале

Франция

На най-близкият крайбрежен град между Франция и Англия, Кале, бе пристигнал кораб от острова. На него пътуваше дама от знатно потекло. Младата жена бе едва двадесет годишна и родителите ѝ, графът и графинята на Девънтри. Тя бе най-малката от трите деца, имаше двама по-големи братя – Себастиян и Едуард. Каретата ги чакаше, за да ги отведе в бъдещият ѝ дом на маркиз дьо Марманд. Областта бе много плодородна и богата на лози, граничеше с една от най-хубавите области във Франция – Бордо. По пътя минаваха покрай най-различни и нови места за нея. Тя не бе идвала до сега никога във Франция и не знаеше какво да очаква. Всъщност, дори не познаваше бъдещият си съпруг, само знаеше, че е значително по-голям от нея. При това с около двадесетина години.

Докато пътуваше гледаше през прозорчето местата, покрай които минаваха. Имаше гори, тревни площи, ниви, села... какво ли не. Гледаше безучастно към всички подминаващи обекти. Пътят бе неравен и това правеше пътуване изключително неприятно. Въздъхна и дръпна завесата си.

* * *

Каретата навлезе в огромното имение Девърпонт. Придворните отвориха портите, за да навлезе превозното средство. Тя гледаше с любопитство отвътре към непознатото място. Пред входа се бяха събрали цялата прислуга в две редици образуващи колони от двете страни. Когато спряха слязоха да ѝ отворят, за да слезе. Златистата ѝ рокля се простря по паважа. Походката ѝ бе грациозна и изискана, напълно присъщо за една английска дебютантка. Минавайки покрай новите си слуги те автоматично започнаха да ѝ се покланят, все пак това бе тяхната бъдеща господарка. Тя се подсмихна леко и продължи уверено напред. У нея се криеше една искра, която я правеше различна, но за сега се забелязваше само в очите ѝ. А те бяха сини като морето, типично за момиче от северните страни, но смолисто черна коса противно на „обичайното". Тя бе вдигната във висока и натруфена прическа тъй като такива бяха на мода. Отвътре изглеждаше не по-малко внушително ала все така непознато за нея. Друг иконом я въведе по стълбището към горния етаж.

„Толкова антики и ценности. Подът е покрит с мрамор. Всичко тук тъне от охолство."- изкоментира на ум докато вървеше тя.

Нямаше как да се съмнява, че е така. Знаеше, че има и солидна зестра, с която е допринесла немалко към финансите на маркиза, не че той страдаше от недоимък, но народът е казал „Колкото повече – толкова повече." Тази нощ щеше да остане в отделни покои както си му е редът на неомъжена девойка, а утре сутрин бе женитбата ѝ. Докато прислужничките подреждаха вещите ѝ в стаята, а тя си почиваше на леглото след дългия път влезе някакъв мъж. Мигом спряха да работят и се поклониха ниско. Навярно това бе.. тя го погледна като преглъщаше тежко. Струваше ѝ се, че е зървала този образ в дома на баща си, но бегло. Изправи се и застана лице в лице с него.