The Lady of Passion

Chapter 23

Декември, 1787,

Франция

Бяха изминали малко повече от осем месеца от както си признаха, че се обичат. Нещата не се бяха променили кой знае колко освен, че бяха още по-прехласнати един към друг. Виждаха се по-често и за по-дълго през лятото и топлите месеци, за да наваксват зимните и студени времена, които настъпваха вече. Не се бяха виждали от две седмици, а Декември едва бе настъпил. Все още нямаше сняг, за щастие, но най-вероятно много скоро щеше да има. Обикновено настъпваше с Коледните празници и новата година, затова горе-долу бяха наясно кога да го очакват.

Ребека си беше у дома и хапваше един чудесен сладкиш, който бе помолила да ѝ приготвят. Обичаше всички сладки изделия и беше пристрастена към тях. Знаеше, че напоследък прекалява, но не можеше да се възпре, имаше необичаен апетит. След като приключи поиска да ѝ донесат още чай. Щом изпи и него стана да се поразходи. Отиде в стаята си и застана пред огледалото си. Ръката ѝ бе на стомаха и забеляза, че е малко издут. Май трябваше да спре сладкото за известно време, може би месец или два, защото щеше да надебелее с това темпо. Усещаше, че корсетите започваха да ѝ стягат и това бе красноречив знак да се ограничи от най-любимите си храни. Седна на леглото и реши да си почине малко. Взе книгата, която четеше в момента и седна на креслото си за четене. Разтвори на страницата, до която бе стигнала и започна да чете.

Анри наистина много искаше да види Ребека, но нямаше възможност. Вкъщи имаше достатъчно много работа за вършене. А и родителите му вече бяха заподозрели нещо, не искаше да потвърждава съмненията им. Вървеше насам-натам, но изобщо не го свърташе на едно място.

- Сине, има ли нещо? Доста си нервен и умислен. Има ли нещо, което би искал да споделиш с нас?-поде майка му умишлено, познаваше тези номера, но вече не му минаваха, не бе на пет, за да се върже.

- Не, няма. Просто не обичам да стоя вързан вкъщи и зимата не ми се нрави.

- Да, докато беше топло излизаше доста често.

- Разхождах се с Торино, ходя в горичката или пък яздя в околността.-сви безразлично рамене той опитвайки да ги заблуди.

- Е, сега ще се наложи да си стоиш повече у дома. Ние започнахме да се затъжаваме за теб. Май удостояваш конят си с присъствието си повече от колкото нас.-майка му се пошегува и отпи от чая си.