The Lady of Passion

Chapter 16

За пръв път си прекара наистина добре с него. Нямаше нито спорове, нито остри подмятания, нищо. Беше един съвсем нормален следобед сред природата, на който се насладиха и двамата.

- Благодаря ти за чудесния следобед. Никога не съм си прекарвала толкова хубаво.

- По-скоро аз ти благодаря, че беше тук иначе нищо нямаше да се получи.-и двамата се засмяха.

Изправиха се и тя изтупа роклята си от тревичките и другите дребни нещица, които се бяха закачили по нея. Щом приключи застана в нормална позиция и събра ръцете си отпред.

- Може би ще го повторим някой друг път?

- Да, много бих се радвала.-гледаха се с усмивка на лице.

- Значи вече сме приятели?-попита той с нотка надежда и подаде ръката си към нея.

- Приятели.-отвърна тя и я пое.

Тази дума ѝ звучеше добре, не бе съвършена, но все пак и тя бе нещо. Ако действително това бе истинската му страна можеше да я хареса и то много. Дори започна да се привързва към него, все пак беше първият човек, който можеше да нарече свой приятел понеже тя дори нямаше и приятелки! Никой от аристократките не можеше да се сравни с него. Той беше толкова различен от тях. Същевременно така обикновен, но и специален.

- Е, кога ще се видим?-не се сдържа и попита той.

- Аз съм свободна когато и да е.

- И няма да ходиш на приеми?

- На един-два може би, но не и повече. Досадно е да гледам едни и същи неприятни хора всеки път.

- Аз от тях ли съм?-реши да полюбопитства той.

- Не, определено не.

- Значи би отишла заради мен?

- Може би ако и ти ще присъстваш, но само не забравяй, че не можем да си говорим много публично.-напомни му тя.-Не е ли по-добре да се срещаме тук, така никой няма да ни пречи и ще можем да бъдем себе си без да се интересуваме, че някой може да ни критикува или упреква, че се държим непристойно.

- И на мен като че ли този вариант ми допада повече.-тя се подсмихна и го погледна доволно.

- Значи се разбрахме?

- Мисля че да.-отвърна уверено той.