Осемнадесети век - крале, светски събития, войни и...аристокрация. Във Франция цари пагубния период на пищните балове, големите приеми, измамния чар и неприкритата страст. Кадифе и кашмир сливат се в едно.
Тя е дръзка и смела, но също толкова красив...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
1780,
Франция
Маркиза Ребека бе овдовяла от един месец насам. Съпругът ѝ бе починал, не че ѝ липсваше особено, но спазваше благоприличие като държеше траура докато е прието да се носи. Бе едва октомври, но бе по-хладно от обичайното за сезона. Бе облякла кожена наметка и стоеше на един от балконите и вдишаше от ароматния въздух на есен, който изпълваше дробовете ѝ. Помнеше какво бе станало миналата есен по това време...
Тя още не бе забременяла и това никак не се бе понравило на маркиза, който така напористо чакаше за своя наследник. Всички ги обсъждаха и говореха по неин адрес, че може да е безплодна или пък умишлено да не зачева. Действително имаше нещо такова, бе открила тайни начини, за да предизвика спонтанен аборт ако случайно опитите му бяха сполучили. Сама тайно бе пуснала слуха, че „проблемът" може да е в самия маркиз. Това бе предизвикало доста по-бурни реакции и любопитните уши го предаваха от уста на уста. Точно това я зарадва и бе доволна, че е постигнала желания ефект. Ала това разгневи Жерар. Вече се държеше още по-студено и грубо с нея.
Бяха в лятната си вила за известно време. Той се държеше странно. Никога не я водеше никъде и това бе необичайно. Бе в стаята си и си стоеше на леглото с книга в ръка. Внезапно вратата се отвори и без всякакви съображения нахлу съпругът ѝ. Тя го удостои с кос поглед.
- Не е благовъзпитано да се нахлува така в стаята на една дама.-отвърна безразлично тя.
Той не каза нищо, а се приближи до нея. Грабна четивото ѝ и го захвърли настрани. Преди да има шанс да попита какво прави той я събори върху кревата и повдигна фустите ѝ. Тя се разпищя, но никой нямаше да се отзове на писъците ѝ и го знаеше.
- Пуснете ме! Какво правите, за Бога?!-опитваше да го изблъска от себе си.
- Искам да ми родиш дете, омръзна ми да чакам!-каза гневно.
