Do you believe in lies? I k.jd

40. Епилог

/4 години по-късно/
Е, не се спрях само да скачам във времето.

         Усмивката не слизаше от лицето ми, въпреки че бях уморена до смърт. Работата точеше силите ми, но не ми пречеше. Правех това, което искам.
Детската градина бе в пика си. Множество майки и бащи като мен бяха напълнили коридора и чакаха децата си.
-Извинете - обърнах се към една от жените от персонала. - дойдох да взема...
-Госпожо Ким? Защо сте тук? Бащата на Анна я взе още на обяд.
-Ааа, така ли? Джонг Де не ми е казал. Благодаря, извинете. - усмихнах се.
Това, че Чен бе взел детето толкова рано, значеше само едно- дъщеря ми със сигурност бе прекарала остатъка от деня с ЕХО. Което ще рече, че трябваше психически да се подготвя за обстановката вкъщи.
★彡

Прекрачих прага на дома си и веднага бях посрещната от щастлив детски писък.
-Мама се прибра! - чуха се малки стъпки.
Клекнах и обвих с ръце току-що доприпкалата до мен Анна.
-Здравей, щастие. Как беше днес? - усмихнах се, като прибрах един кичур зад дребното й ухо.
-Тати ме води при чичовците. - не можех да не се засмея. Да слушам как Анна нарича ЕХО "чичовци" бе толкова сладко.
Личеше си, че я бе водил при тях. Как познах ли? Анна едва не подскачаше в прегръдката ми.
-Бекхьон пак ли ти е давал кола? - малката кимна, като бе цялата ухилена.
-Чичо Сухо обаче ми я взе рано. Но чичо Беки обеща другия път да се окрием по- добре. - тя се отдели малко от мен и започна да пляска радостно.
-Колата е забранена, Анна.
-Но, омма...
Дъщеря ми бе прекъсната от Чен, който се появи. Анна изтича при него и той я вдигна в ръцете си. Приближи се, носейки я, и ме целуна.
-Здравей, babygirl, как мина работата? - погледна ме с очи, пълни с нежност.
-Бля. - обади се Анна преди да кажа каквото и да е. Така добре я бях научила. С баща й се засмяхме.
  ★彡

-Анна! На вечеря! Няма да те викна 3 път! - извиках от кухнята.
Бях се заела с рязане на зеленчуци за салата, а малката тичаше като обезумяла из къщата. Чен беше по петите й.
-Джонг Де, защо остави Бекхьон да й даде кола?
-Не знаех, че ще стане така! - чу се някъде от хола май. Въздъхнах.
-Анна, стига си се лигавила! - позовах отчаяно. Като отговор се чу само смехът й. Обаче очарователната част бе минала. Вече се бях изнервила. Работа, после още работа вкъщи, не беше леко и понякога изпушвах. - Анна! - отново същото. - Ким Анна! О,по дяволите! - изпуснах ножа върху кухненския плот. Порязах пръста си качествено. Малката струя кръв рукна веднагически.
Настана тишина. Така за няколко секунди. Седях и гледах разкървавения си палец.
Тогава усетих нещо. Отнякъде явно се бе появил Чен. Той обви ръце около гърба ми. Брадичката му пасваше идеално на рамото ми.
-Какво стана, babygirl? - попита разтревожено. Видя ръцете ми и нервно хвана китката ми. - Добре ли си? - откъсна се от мен и излезе от стаята. - Погрижи се за порязването. Идвам е сега. - кимнах и се подчиних.
След малко се върна, носейки със себе си малка лепенка. Нежно хвана ръката ми и сложи лепенката около раната. За да завърши, ме целуна по челото.
-Сега съм добре. - казах тихо и се усмихнах, гледайки го в очите. Джонг Де галеше страните на лицето ми.
Чен отново напусна близостта ни и помещението. Върна се, като ръката му бе уловила тази на детето ни. Анна беше млъкнала и покорно вървеше редом с баща си. Той я доведе до мен.
-Подай ми ръката си. - заповяда тихо. Изпълних желанието му. Нежно я пое и двамата клекнахме, за да може Анна да види какво точно става. Джонг Де показа лепенката ва мъничето. - Виж това. Ти не си виновна. - усмихна й се топло. - Но ако бе дошла още след първото повикване, мама нямаше да има време да се нарани. Затова нека другия път да сме послушни и да изпълняваме молбата на мама, арасо? - говореше с такава любов. През цялото време не отдели поглед от Анна. Тя кимна.
-Съжалявам, мамо. - продума тихо и ме гушна.
Чен се изправи, а малката още не ме пускаше.
-Занимавайте се с нещо, аз ще се погрижа с вечерята. - каза и се ухили. Кимнах.
С Анна си играехме в хола. Тя беше перфектната комбинация между мен и Чен- приличаше много на баща си, но снежната кожа и леко къдравата коса бе взела от мен. Бе се превърнала в звезда още от зачеването си. Въпреки това Чен винаги внимаваше да я пази от прекалено нахалните понякога папараци. Феновете я обжаваха. Което ме радваше толкова много. Най-сетне всичко бе наред.
★彡