Do you believe in lies? I k.jd

28. Боготворя те

За първи път писах от лаптоп и пряката реч се оказа мазало на някои места, като е на телефон. Вчера го оправих, но сега виждам, че само съм си била труда. Съжалявам, мразете уатпад. Ако искате, можете да влезете от компютър, би трябвало всичко да е наред. Отново се извинявам, следващия път ще знам. Чесомида. Приятно четене.

Ок, треперех. Нормално ли е?  Не знам, но това беше поредната ми нервирана обиколка из белия коридор на тази зловеща частна клиника. Ама наистина беше зловеща.  Всичко беше бяло и тихо, само от време на време някоя медицинска сестра или санитар прекосяваха бързо до някакъв кабинет. Това бяха единствените хора, които се можеше да бъдат срещнати тук. Но дори да се опитвах да ги питам нещо, студеният им поглед бързо-бързо ме отпращаше от всякакъв опит за контакт.  Идилия.                                                                     - Как си?- Чен се приближи и спря тура, хващайки ръцете ми в своите.                             -Добре.- смрънках.                                                     -Лъжеш. - каза. Гушна ме силно. Бяхме сами тук, а и на всички служители им беше платено и наложено да подпишат договор за конфиденциалност. Или накратко- нямаше от какво да се крием тук. Отдели се и ме милна по главата. - Всичко ще бъде наред, babygirl, обещавам.

            Дланите му се стовариха на раменете ми. Избута ме да се обърна с гръб към него. Пръстите му нежно свалиха ластика за коса, положен на китката ми. Събра тая балканска грива в шепите си и много нежно и внимателно я върза на некадърна опашка. Завърши, като ме целуна по врата. Личеше си, че момче се е погрижило за прическата ми, но не казах нищо, не ми пукаше. Уви ръце около кръста ми и ме прегърна както бях с гръб.

- Г-ца Анасова? - медицинско лице се показа зад вратата на кабинета. - Очакват Ви.              -Вярвам в теб. Няма да мръдна от тук, чакам те.                                                                     -Нямаш ли работа?                                                                                                                                        -Имам- седна на един от белите столове в коридора (като Джимин).- ти.

                                   ★彡

-Защо е това? - попитах учудено,  като ме настаниха на ехографа.                                          -Господинът - тази много добре знаеше кой е гаджето ми, защо говореше така?- поиска да напрвим снимка на плода преди да го премахнем.