Do you believe in lies? I k.jd

3. Трябва да съм объркала вселената

Юра натисна бутона за седмия етаж. Чак сега успях да я огледам. И тя беше с карирана риза и черни дънки, скъсани на коленете като моите. Значи се бях справила с облеклото.Дългата й и кестенява коса беше боядисана в ментово зелено, започващо преливането си малко под ушите, ръцете й бяха накичени с гривни.
- Започваме след 15 минути. Ще ти кажа какво трябва да правиш, а и имаш въпросите написани, само ги прочети и кимай докато ЕХО отговарят. - заповяда ми Юра.
Седмият етаж беше нещо като съвкупност от стаи, направени на малки студия. Юра ме вкара в едно от тях- сравнително малко, бяло, с наредени 9 стола за членовете на ЕХО и още един за мен, а отзад имаше плакат с логото на групата.
- Ела с мен. Красива си, но една спирала няма да ти навреди, все пак интервюто ще се гледа от цяла Корея.- някакво прекалено стилно момче се доближи до мен.
- Не ме успокояваш. - усмихнах му се притеснено.
- Чан Су, притесняваш я, а е нова!
- Тук това е ежедневие, ще свикнеш. - засмя се Чан и ме накара да застана пред една импровизирана тоалетка,сложи ми малко спирала, а Юра излезе от залата- Ето, не беше толкова страшно. - той остави спиралата и ме погледна в огледалото. - Аз съм Чан Су, гей и горд с това. - усмихна се.
- Клара. - Юра се върна, погледна часовника си и ми заповяда.
- Пет минути. Заеми позицията си. - махнах на Чан Су и кротко започнах да треперя. - Момчетата тук ли са? О, дано, много обичат да закъсняват! Хей, някой може ли да ги извика? - викна Юра на останалите журналисти, скитащи из студиото.
Аз станах от стола и тръгнах към определеното за мен място. Чух нещо на корейски, но преди да реагирам, някой се блъсна в мен, разливайки кафе върху бялата ми риза. Просто прекрасно.Вдигнах глава. О, Пресвета Богородице на всички вери.Този някой беше Чен. Чен. Чен. Чен . Биасът ми стоеше срещу мен в целия си блясък. Замръзнах като статуя.
- Мале, извинявай!- Чен изглеждаше много притеснен. Едва сега се окопитих, осъзнавайки напълно проблема от ситуацията.
- Четири минути до ефир! - чу се отнякъде.
- Клара, хай... о, Боже, какво е станало?!- Юра погледна стреснато ризата ми.
- Малък проблем...- Чен смрънка виновно и заби поглед в пода. После ме погледна тъжно. - извинявай.
- Няма проблем. - усмихнах се срамежливо. Юра размаха ръка между нас.
- Ехо, всъщност има, при това голям! Откъде да ти намеря дреха за 3 минути?! - гробно мълчание.
- Стой. - Чен наруши неудобния момент и отиде някъде. След малко се върна, като носеше една бяла блуза с дълъг ръкав, с логото на MTV. - Ето. Сложи я. Ще ми я върнеш някога. Извинявай отново. - аз безмълвно взех блузата, отидох в тоалетната, преоблякох се максимално бързо и се върнах. Седеше ми като чувал, но все пак я смятах за най-хубавото нещо, което съм носела до този момент. Докато минавах, Чен ме погледна и извади една от плитките ми, останала от бързината под блузата ми. Опитах се да не се побърквам.
- Една минута до ефир!
Вече бях седнала на черния стол, облечена в блузата, която Чен ми даде. Треперех като марково чихуахуа поради две причини: фактът, че след по-малко от минута ще взема интервю на идолите си пред цяла Корея , и погледът на Чен, пронизващ ме откакто се върнах, облечена с блузата му.

{Гледна точка на Чен}
Не случайно ми казваха Dance Machine. Заради иронията. Толкова пъти момчетата бяха повтаряли хореографиите за видеата ни, а аз почти не ги помнех. А сега се налагаше да демонстрирам "прекрасната" си танцувална дарба пред цяла Корея на живо. Супер.
Откакто мениджърът ни съобщи за лайв репетицията редувах тренировките с кафето. Мислех, че многото приет кофеин ще ми помогне някак, макар че нямаше много логика в хипотезата ми. И все пак продължавах.
В деня на интервюто вече се чувствах на ръба на депресията. Трябваше да го направя, въпреки че не беше нещо толкова голямо. Започнах сутринта с две бързи кафета и 5 минути преди интервюто пиех третото. С всяка минута се притеснявах все повече и повече, вървях напред-назад из студиото нервно. Юра на няколко пъти се опита да ме успокои, но безуспешно.
"3 минути до ефир, заемайте местата си!", това изречение ме накара да се побъркам. Започнах бясно да вървя с латето в ръка. Последното, което чух беше гласът на Кай, казващ ми да внимавам. Не обърнах внимание, а трябваше. О, по дяволите, трябваше. Докато се усетя бях залял момичето, което щеше да ни интервюира, с топлото си кафе. "Браво, Чен! Винаги непохватен!" казах си.
- Мале, извинявай! - почувствах се ужасно виновен. Погледнах зелените й очи -зениците й се разшириха, но все още се четеше уплах и нервност. Сигурно тя се чувстваше като мен за това интервю, можех ли да я виня? Самият аз сякаш се дрогирах с мока, лате и еспресо вече втора седмица.
- Няма проблем. - отвърна ми момичето. Знаех, че го прави от любезност, но аз току-що съсипах не само ризата й, а и интервюто й. Налагаше се да има проблем.
Вместо да предприемем нещо, ние просто се гледахме безмълвно. Нещо ме караше да не мърдам, въпреки че осъзнавах, че мястото ми не е тук. Добре че беше Юра, която бързо се появи, за да ми се скара и да се повайка за поредната ми глупост. Тогава се сетих. Не казах нищо, а отидох до сака си с дрехите за лайв репетицията, извадих блузата и й я занесох. Тя ме погледна объркано, но нямаше време за реакция, затова излезе и след няколко секунди се върна, облечена в блузата ми. Седеше й добре, макар че беше малко торбеста на кльощавото й тяло. "Недей, Чен, знам какво си мислиш!" си казах. Единственото, което направих, бе да извадя една от плитките й, пъхнали се под блузата при преобличането, след което седнах на стола, предвиден за мен. Момчетата се спогледаха, но нямаха време да направят каквото и да е, защото само след малко започваше живото излъчване. Едва звукът за ефир ме накара да осъзная, че я гледам тъпо и по-странното- че вече се чувствах спокоен.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Хей! Ето я новата глава, надявам се да е била интересна! Да, знам, че съм като принтер! За пореден път благодарности на MonikaStoimenova за това, че отговаря 24/7 на тъпите ми въпроси и помага на глупостите ми! Ще се видим скоро! Весело посрещане на 2017! 💞
ХОХО
Охърна