Do you believe in lies? I k.jd

29. Празнувам теб

САМО ИСКАМ ДА КАЖА, ЧЕ ТЕЗИ ТИЙЗЪРИ МИ СКЪСЯВАТ ЖИВОТА. СЕГА, КЪМ ФИКА.

+21 септември+
(Малко е юли, ама аре са)

Телефонът иззвъня.
-Честит рожден ден! - изписках в слушалката.
-Благодаря ти, babygirl. - настръхване. Настрана майтапа, Чен наистина започна да ме нарича така. Постоянно. Дори когато се случеше да ме назове по име, вече звучеше неестествено. - И също звънях ти, за да ти кажа, че прочетох пожеланието ти.

-Ииии?

-Наблегни малко на правописа, имаш нужда от работа.

-Ще имам време, след като не се занимавам повече с връзки.

-Добри отговори, както винаги. Ок, просто исках да кажа, че ми хареса. Благодаря ти. Обичам те.

-Колко сладникаво, предпочитах да ми обиждаш правописа.

-Няма думи, които да опишат състоянието му.

-Млъкни и си включи камерата. Искам да видя как си отваряш подаръка.

-Веднага. И също, съжалявам,  че не можем да излезем днес. Знаеш, работа.

-Спокойно. Не е нужно да сме 24/7 заедно.

-Правилно, почваш да ми омръзваш.

-Тогава ми върни подаръка.

-Я, той може да внесе интерес. - чувах смеха му в ухото си.
    Усмихнатото му лице се показа на екрана.

-Харесва ми блузата ти. - засмях се, визирайки бялата блуза, която ми беше дал, след като изля кафето си върху мен. Когато се срещнахме за първи път.

-Това й е първото обличане след като ми я върна.  Не знам с какво си я изпрала, ама е  уникално. А и някак мирише на теб.

               Най-сетне Чен посегна към пликчето. Отвори малката картичка, където беше той.

-Ти си луда.

-Честит рожден ден, Джонг Де.
                                ★彡

-Наистина си луда. - отбеляза Ким, като седна на съседната седалка в самолета.

-Винаги си искал да отидеш в Чеджу-до, нали?

-Наистина съм ти бияс.

-Мисля да го сменя на Шумин от доста време.

                                    ★彡

-Тук е красиво. - Чен постави куфара ми на пода в хотелската ни стая и веднага се отправи към прозореца.