Do you believe in lies? I k.jd

13. Ти

       
        Още идния петък Ала ме изнуди пак да ходя в клуба с тях. Вече съвсем нямах какво да правя там, но тя ми каза, че ще празнуваме успеха на филма. Между другото, той имаше най-високия рейтинг онази вечер. Мина добре. Знаех, че споровете с Ала са просто излишни, затова както обикновено се съгласих да ида, с идеята обаче, че ще седя цяла вечер кротко на някой стол.
        Ала и Чан Су се погрижиха да ме приведат във вид, според тях приличен за едно нощно заведение. След като бях принудена да измеря цял тон рокли в мола, двамата ми избраха една сива, къса до средата на бедрото рокля с къс ръкав, която освен всичко това беше орязана на раменете. Допълваше се от черен мрежест чорапогащник и черно кожено яке. Все още помня как им казах още в магазина, че ако те не усещат ниските температури навън, то аз го правя. Оплаках се, че ще премръзна само като погледна през прозореца, докато съм облечена така, но получих само едно "Трай, бабо, за хубост!". На моменти се замислях защо го играех така пасивно и защо нямах мнение за собственото си време и облекло, но не исках да се карам с единствените хора, които познавах тук.
        Чънг Хо за пореден път ме посрещна подобаващо, като отвори вратата пред мен. Разминах се само с очна линия, спирала, а цяло чудо бе, че Ала се съгласи да оставим косата ми пусната. Още една почти радост бе това, че носих любимите си черни кецове, които ми позволиха да претичам разстоянието от колата на Юра до вратите на клуба. Вече не обръщах вниманието на многото хора и светлините, които някак винаги ослепяваха само моите очи. Забързах крачка и се изкачих първа по стълбите, които водеха към обичайното място на групата ни.
       Веднага бях погълната от деветте чифта очи. Моите обаче по някакъв явно вече навик веднага проследиха Чен. Той ме оглеждаше от глава до пети, като леко бе прехапал долната си устна. Изтръпнах.
- Изглеждаш добре! - засмя се Кай и леко побутна Чен. Добре че осветлението беше слабо и не можеха ясно да видят колко червена бях.

                           ★彡
- Тази вечер си много кротка. - Чен седна до мен на сепарето. Останалите се бяха разпиляли из клуба и бяхме само двамата.
- Щях да съм така още първия път, но при мен е закон нещата да не се случват по план. - усмихнах му се леко иронично.
- Това само прави задачата ми по-лека. - каза, а аз сбръчках чело. Ким видя това. - Нима не помниш какво ми обеща?!- той изцъка уж разочаровано с език, облегна се плътно на облегалката на диванчето и погледна нещо нагоре. След няколко секунди отново ме погледна с надеждата, че съм зацепила. Ами не. ( това инспирирах от моята муза elisaK64 , която забива със скоростта на контузена костенурка понякога. Обичам те. - Охърна) - Вече си под мой контрол. Обеща ми, че ако те пусна, както и направих, следващите пъти няма да правиш глупости или поне не извън погледа ми. Така че, скъпа, тази вечер си моя. - изсмя се. Знаех, че се шегува, но пак се почувствах зловещо. Въздъхнах и се обърнах към него.
- Добре. - казах. - Тази вечер ще бъда добра и няма да ходя никъде.
- Не че щях да те пусна.
- Млъкни. - бутнах го с ръка по рамото и се засмях.
- Ала ли те постави в тези рибарски мрежи?- каза Джонг Де шеговито , като дръпна една от нишките на чорапогащника ми около коляното. Усетих лекия допир на пръста му и през цялото ми тяло сякаш протече ток. Дръпнах уж сърдито коляното си.
- Значи сега ще ми създаваш и комплекси за облеклото, така ли?! - той се изсмя.
- Всъщност не. В интерес на истината ми харесва страшно много облеклото ти. - претръпнах. Той направи знак да се приближа да ми прошепне нещо. Скъсих разстоянието помежду ни, докато не започнах да усещам топлия му дъх по ухото си. - Направо ми иде да го залея с кафе, като го гледам. - каза тихо и ме погледна с ехидна усмивка.
- Май наистина искаш да те набия до края на вечерта.