Do you believe in lies? I k.jd

22. Джагия

          
       Върнах си думите за всеки път, когато съм се оплаквала от факта, че Ала ми е сложила очна линия. Сега, 4 часа преди церемонията по награждаването, Чан Су използва сигурно един килограм грим. Добре, преувеличих. Не беше кой знае колко много, но достатъчно, за да се оплаквам. Имаше толкова време, а аз вече бях почти готова. Трябваше само да вляза в това нищожно нещо, наречено рокля, но го отложих максимално, защото, ако го сложех по-рано, сигурно щях да умра от измръзване.
                             ★彡
             Скитах из офиса, търсейки работа. Но нямаше какво.
- Клара, - Юра ме повика. - Шефката те вика.
               Не бях ходела отдавна там и затова се учудих, като ме извикаха.
- Трябвало е да дойда? - попитах, като се показах в офиса. Шефката се усмихна.
- Да. -Влез, седни.- жената посегна към една папка и я постави на средата на бюрото. - Вършиш си много добре работата, Клара, много добре, личи си кръвта ти. - каза тихо, докато не откъсваше очи от папката. Накрая вдигна поглед към мен. - Ще бъда бърза. Знаеш, че ЕХО имат концерт в Щатите. Не се притеснявай, няма да ходиш пак с тях. Не на този. - вниманието ми веднага се прикова. - Интересът се оказа голям и от SM добавиха още една дата. В Париж. - жената отвори папката. - Знам, че учи там и че познаваш града. Почини си, докато са в САЩ, защото после ще се видите във Франция. Ще ги разведеш, ще поканиш и фенове, но най-важното- запиши ги. Направи материал за ефира. Останалото е описано тук. - пръстът й посочи папката. - Тази вечер свърши работа и си почини. Почини и докато се наложи да пътуваш за Париж. Заслужи го. Свободна си.
             Щом чух вратата да хлопва зад гърба ми, усетих колко силно биеше сърцето ми. Не можех да осмисля какво се случва. Щяха да ми платят, за да отида в Париж с гаджето си. La vie est belle.

                                  ★彡
        Обикалях нервно из стаята, пригодена за гримьорна. Вече не бяхме в офиса, а там, където щеше да се проведе самото шоу. 1 час до начало, но след около 5 минути щях да интервюирам BTS. Вече го направих с останалите възложени ми, защо тогава се притеснявах за Бангтан? Може би, защото бях свикнала да ги виждам само на снимки в интернет. И не смятах, че някога ще ги срещна. Но същото беше и с другите. Същото беше и с ЕХО. (Свят на случайностите, какво да кажа. -Охърна)
     Излишно е да казвам, че вече бях приведена в перфектен вид- роклята се вееше по краката ми, отдолу разбира се имаше мрежест чорапогащник (защото съм бейзик и горда - Охърна), а тъмносиньо кожено яке покриваше раменете ми. Треперех. Боже, защо?
               Вратата рязко се отвори.
- Какво правиш тук? - изненадах се, но приятно. Той беше навсякъде. Обичах това.
- Дойдох да те видя преди интервюто.
- Защо не го направи преди миналите? - скръстих ръце и присвих очи, подкрепени от ехидна усмивка.
              Не получих отговор. Вместо това се намерих опряла се на стената. Пръстите на Чен се впиха под чорапогащника, докосвайки бедрото ми. Приближи се. Щеше да ме целуне.
- Не. - казах, като се дръпнах леко. Ръката му още беше на крака ми. Джонг Де ме погледна объркано. - Първо, - размахах пръст пред лицето му. - не си и помисляй да съсипеш това едночасово мъчение, наречено грим, върху лицето ми. Второ, знаеш, че не трябва. Може да ни видят. - Ким гледаше жадно устните ми, като прехапа своята. - И... - на вратата се потропа.
- Клара, време е! - извика някакъв глас.
- ... това е трето. - обърнах се към Чен. - трябва да тръгвам. - отместих се от хватката му и тръгнах по пътя си. Китката ми обаче бе уловена от ръката му, която бързо ме бутна в неговата близост. Бързо, без да успея дори да реагирам, Чен целуна леко врата ми там, където със сигурност нямаше грим.
- Тръгвай. Ще изляза след теб. Успех. Опитай да си грозна пред тях. - прегърнах го и излязох.