Do you believe in lies? I k.jd

26. Грешка

{1 седмица по-късно}

- Яяяя, Клара, как мина? - Юра ме
- Добре, предполагам. - отнякъде се появи Чан Су.
- Скъпа, какво ти е станало на лицето?! - беше първото, което каза. Защо ли не се учудвах?
- Ъъх, беше ми зле в Париж, върнах се и ми мина, но вчера всичко се върна. Мисля да отида на лекар след работа.
- Добре ще направиш. Някой може да се спъне и да падне в тези бръчки!
- Благодаря, Чан Су! - засмях се.
- Между другото, - поде Юра. - ела за малко с мен. - тя хвана китката ми и ме завлече извън офиса. - Не си го чула от мен, но - приближи се и започна да шепне в ухото ми. - навсякъде се появиха слухове, че CNN те наблюдават. Или по-точно - Юра щипна пръсти. - на ей толкова си да ти предложат работа там.
- Шегуваш се. - сърцето ми заби силно. Задръстено или не, CNN беше мечтата ми и основната идея да дойда тук.
- Не, не се. Но не си го чула от мен. И също, затова исках също да говорим. Опитай да задържиш нещата с Чен, нали? Не ти трябват драми сега, ако разберат, ще те отрежат. Искат "професионалисти" или каквото беше там. - момичето извъртя очи.
- Ще го имам предвид. Благодаря ти, имаш една вечеря от мен. - засмях се и я прегърнах.
- Яяя, добре ли си наистина? - Юра притеснено ме бутна, а дланта й се стовари върху челото си. - Цялата гориш.
- Спокойно, казах ти, че ще отида на лекар. Качвам се в офиса! До после!
- Офисът е на другата страна.
- Натам е тоалетната. Първо ще я посетя, това е сигурно 7 път от сутринта.
- Ъъъъ, добре. Лека работа!
- И на теб.
                          ★彡

            Бях потънала в работа по обработването на материала от концерта в Париж. Мислите си, че е лесно, ама не. Не е лесно да имаш 17 изгледа на прекрасния профил на Лей (от9 в сърцето, Сорка-борка - Охърна) и да трябва да избереш само един. Буквално ми е отне половин час.
- Клара! Във фоайето те вика някой! - извика Ала.
              Въздъхнах. Разбира се, не чаках никого.

- Липсвах ли ти? - о, по дяволите. Само той ми трябваше сега.
- Пак Джимин, на какво дължа честта? - той се усмихна.
- Досега обмислях причини да те срещна, а в момента ги забравих. Но ти ми дължиш още една среща.
- Джимин, без срещи. Казах ти, че съм лоялно гадже и не ми пука колко много си привлекателен, мочи и с мек гръб. Няма да направя нещо, което може да бъде зачетено грешно.
- Яяяя, успокой се, Европа. - засмя се Чим Чим. - Просто искам храна, няма да те крада.
- Съжалявам, че ще откажа, но не съм яла от 2 дни, нямам апетит. Ще пропусна.
- Да не си болна? Бледа си.
- Сигурно. Но това е мой проблем, ще отида на лекар, благодаря, че си загрижен.
- Дали?
- 100%.
- Тогава да вървим. - Джимин се усмихна и ме хвана за китката.
 
              Явно светът беше против това да си свърша работата.
                                  ★彡