Do you believe in lies? I k.jd

15. Какво правиш тук

       Мислех, че като отида в Лос Анджелис, ще мога да го разгледам. Нищо подобно, дами и господа! Още щом стъпихме на американска земя, затрупани от папараци, ни набутаха в няколко таксита и директно ни завлякоха в стаите на хотела. Момчетата щяха да делят стаи, а аз се чувствах привилигирована, защото разполагах със собствена. Първо писах на Ала, че сме стигнали и всичко е ок, след което и на майка ми, защото съм добро 24-годишно. След всичко това се проснах на леглото, защото утре отново трябваше да ствам рано.
         Слънчевите лъчи преминаваха през почти прозрачното перде на стаята и попадаха точно в очите ми. Потърках сънено клепачи. Исках да спя. Отворих очи и започнах да зяпам  тавана тъпо. Не след дълго на вратата ми се почука. Станах и леко залитайки,открехнах. Погледнах все така заспало.
- Хайде, поспаланке, днес е голям ден. До 15 минути да си долу за закуска. - Чен ми се усмихна и като каза всичко това, тръгна нанякъде.
         Какво по дяволите искаше това момче? Погледнах телефона си. Нищо специално освен че американската премиера е днес. Направо нищо. "Клариса, трябваше да погледнеш календара, но не, ти си над тези неща." казах наум, докато отварях куфара с още неподредените ми в гардероба дрехи. В интерес на истината, въобще не предполагах, че ще ни тропнат на събитието веднага след като пристигнем, но както знаете съм кралицата на грешните хипотези. Намъкнах първия черен клин, който видях, и тениска, измих лицето и зъбите си, вързах косата си на опашка, взех телефона и излязох от стаята. Цяло чудо бе, че стигнах до рецепцията, но след малко помощ от персонала се добрах и до ресторанта. Момчетата бяха насядали на голяма маса, отрупана с храна, и вече закусваха. Седнах до Сухо и поздравих.
- Хора, - започнах на средата на закуската. Момчетата ме зяпнаха. - хайде после да отидем до In-N-Out Burger, в България няма, а винаги съм искала да ям чийзбургери от там.
- Ти си сбъркано момиче. - каза Сехун.
- А аз си мислех, че си анорексичка. - обади се Чаньол.
- Нали осъзнаваш, че ще имаме на разположение само ден и половина в Лос Анджелис? - попита Дио.
- Значи ще отида сама. - усмихнах се, а момчетата избухнаха в смях.

                             ★彡
Телефонът ми извибрира. Съобщение от Фани.
Фанислава: В колко е премиерата ви?
Вие: След 2 часа.
Фанислава: Кога ще отидеш в залата?
Вие: Защо ми задаваш такива въпроси? При вас е 1 през нощта, лягай си.
Фанислава: Забавна си. Та, кога отиваш там?
Вие: Трябва да съм там 30 минути по-рано.
Фанислава: Отиди час по-рано.
Вие: Защо?
Фанислава: Защото закъсняваш с половин час винаги. 
     В отговорите й нямаше смисъл, но все пак реших да я послушам просто защото, ако отидех по-рано, щях да огледам добре мястото. Трябваше да е голяма зала, някак пригодена за гледане на филма. След премиерата щеше да има пресконференция и фен среща на ЕХО, но това интересуваше мен. Облякох се директно за събитието- къса и черна клош пола, под която се показваше мрежестия чорапогащник, който купихме още преди онази да кажем фатална вечер с Ала, и бял кроп топ. Около врата ми се спускаше метална верижка със символ, изразяващ Ин и Ян. Минах през рецепцията, откъдето ми бе поръчано такси и бе заръчано на рецепционистката да предаде на момчетата и екипа къде съм.
Вие: Аз съм добро дете.
Фанислава: Тръгна по-рано, нали? Ще има подаръци за теб за Коледа.
        Колата спря пред сградата на събитието. Екипът беше там още от сутринта и щяха да ме пуснат. Слязох от автомобила и тръгнах към входа.
- Извинете, да знаете кога започва фен срещата с ЕХО? - чух един познат глас да ми говори на френски. Това не можеше да е истина. Обърнах се.
- Да те вземат мътните, какво правиш тук?! - викнах и скочих на врата на Стефани.
- Ами ти не можа да дойдеш, затова дойдох аз. - усмихна се. - Шегувам се, Клара. Знам, че като познавам някой от бекстейджа той ще ме бутне при ЕХО. Познавам теб. Искам да видя Беки.
- И ти ми липсваше. - засмях се в отговор и отново я прегърнах.
- Ама аз говоря сериозно. Ако не ме заведеш при Бекхьон, ми дължиш самолетен билет до Париж. Заради теб започнах да взимам уроци от корейската си колежка в работата, няма да ме прецакваш.
- Успокой се, специално ще те запозная. - Фан започна да подскача напред-назад като зайче на наркотици. Все още не можех да повярвам, че беше тук.
     
                               ★彡
- Клара, заемайте местата си! - залата вече бе претъпкана с фенове, сред които някъде беше и Стефани. С момчетата се бяхме наблъскали в бекстейджа и чакахме точно това изречение, за да излезем на малката импровизирана  сцена. Когато го направихме, писък проглуши ушите ми.
             От всички най-много говорих аз, първо, защото филмът все пак бе мой, а и английският на момчетата... да кажем не стигаше необходимото ниво, особено насред САЩ. Разбира се, разваленият американски на ЕХО също огласи пространството. След нещото като реч се изнесохме и оставихме филмът да започне. Гледах всичко, но не и филма. Под "гледах" разбирайте тренирах периферното си зрение за олимпийските игри, защото не можеше да зяпна нормално това седящо до мен "всичко". Ако не сте схванали още, Чен седеше в цялата си прелест на по-малко от половин метър, подлагайки на тест тинейджърката в мен.
       Когато се качих на сцената след края, бях посрещната от аплодисменти. Поклоних се набързо и се чупих от сцената, която бързо се зарина от служители, които започнаха да редят маси и столове за фен срещата. Момчетата отидоха отново в бекстейджа, а аз ги последвах едва след като взех нещо мое от публиката. Фани едва се сдържаше да не получи нещо като паник атака, докато я мъкнех за ръката. Бяхме точно пред вратата на гримьорната, а приятелката ми сякаш пърхаше във въздуха.
- Хора, - казах, влизайки. - това е Стефани, моя приятелка от...- още незавършила изречението, бях задмината от бързата Стефани, която веднага се устреми към Бекхьон със скоростта на хрътка-олимпийка.
- Аньо... - поде, но точно тогава настъпи една от развързаните връзки на  лявата си обувка и се сгромоляса пред краката именно на Бек, който се беше разположил с Шумин и Чаньол на един диван. Трябваше да видите изразителното й падане- тупна по колене, като преди това беше като лястовичка в полет, докато стигне до пода. Всички се засмяха, най-много аз. Лицето й почервеня като китайското знаме, но само след няколко секунди и тя избухна в изразително конско давене, т.е. смях.
- Аньонг. - Бекхьон й подаде ръка да се изправи, която тя пое, докато все още се хилеше. И двамата се изправиха и се спогледаха, като в момента, в който погледите им се засекоха, усмивките им се промениха в сериозни, изучаващи другия, погледи. (И на самата мен не ми е ясно как усмивката е превръща в поглед, не питайте. - Охърна) Бекхьон сканираше Фани като марков принтер. Той положи опакото на дланта си върху алената й буза.
- Не си топла, от притеснение ли е? - попита Бек, имайки в предвид червеното й лице. Всъщност това ми се стори странно, защото по принцип Фан нарочно се буташе в дървета, а сега се изчерви само заради едно глупаво падане. Приятелката ми кимна. Той се засмя.- Ама от какво се притесняваш!? - и аз това се чудех. - Не съм виждал по-красиво падане! - Беки се наведе и завърза връзките на Фан, която гледаше недоумяващо, нещо съвсем необичайно за нея.
- Момчета, трябва да излизате вече! - прекъсна ги мениджърът, който влезе за малко в стаята, но веднага след това се изпари.
- Тръгваме! Хей, внимавай. Гледай, като се върна, да си цяла. - Бекхьон се усмихна на Фан, разроши тъмната й коса и излезе заедно с останалите.