Do you believe in lies? I k.jd

11. Светлини, камера, екшън

        Когато бях ученичка, часовете в училище ми се струваха години. Откакто обаче течаха  2-те ми останали седмици, тези часове бяха като минути. Едно на ръка бяха мъките, с които отмених нощната си петъчна среща с Юн, но това  да броя секундите до свършването на часовете й ми се събра в повече. Всеки ден ходех в дома на Юн, където сестра й, Хюн Е, ме надзираваше докато разглеждах всеки плакат, рисунка или преведен на друг език текст от песен на ЕХО и ги снимах за филма. Направих няколко сцени със стаята, имах и интрото, и кратко интервю с Хюн Е, която обясни пред камерата за любовта на Юн към ЕХО. Концепцията за изненадата на Юн вече беше уточнена, а с момчетата и SMTOWN се бях разбрала. Като цяло всичко вървеше по вода, но това донякъде ми се полагаше след всичко , през което мина проектът ми.
        Днес вниманието ми беше привлечено от бяла тетрадка, върху чиято корица бе изчертано прецизно логото на групата. Приближих се към бюрото, където се намираше, взех я и я разтворих.
- Това е дневникът й. Не е редно да го пипаш. - скастри ме Хюн Е. Оставих обратно тетрадката, но от нея изпаднаха листове, които се посипаха по пода.
           Върху скъсаните парчета хартия имаше текст, написан на ръка. Знаех, че не трябва да го чета, но любопитсвото ми надделя и сканирах отгоре-отгоре буквите. Погледът ми засече думата "алкохол", след което "писък" и "чужди". На места забелязах имената на Чаньол, Сухо и Дио, но не можах да разбера смисъла, защото Хюн Е нервно се изкашля, показвайки ми, че трябва да оставя листовете настрана. Аз обаче само я погледнах объркано.
- Знаеш ли за това? - попитах тихо, размахвайки написаното. Сестрата на Юн се приближи и ги взе от ръката ми, след което започна да чете. Намръщи  се и след няколко секунди рязко дръпна листовете настрана.
- Това не влиза във филма. - каза само, излезе от стаята и като се върна не носеше парчетата хартия.

                              ★彡

- Няколко идеи. - Юра просна някакви листове на бюрото пред мен. Продължавах да гледам бялата страна отсреща. Приятелката ми ме погледна учудено. - Как върви работата? - кимване от моя страна. - Измисли ли как да отвлечеш вниманието на Юн, докато правим изненадата? - кимване. Юра въздъхна леко раздразнено. - Чен липсва ли ти? - кимване. Чакай, стой, малко.
- Какво? - промълвих тихо, а Юра се ухили.
- Как очакваш Ала да не развива теории, като си толкова прозрачна?! - погледнах иронично, излязла от транса.
- Има ли някаква информация за семейство Ли?
- Какво?
- Нещо се случва или се е случвало в семейството на Юн и искам да разбера.
- Няма да престанеш, нали? - кимнах дяволито. Юра въздъхна. После взе служебния си телефон и излезе.