Unexpected Friend| VKook [✔]

Love Hurts

- НЕ МИ ПУКА ЛИ? КАКВО ТИ СТАВА? ЯДОСВАШ СЕ ОТ НИЩОТО И ЗАПОЧВАШ ДА МИ ГОВОРИШ ПРОСТОТИИ. ОТ ВСИЧКИ НА МЕН НАЙ- МНОГО МИ ПУКА. ЗАЩОТО АЗ БЯХ ТОЗИ, КОЙТО СЕДЯ ДО ЛЕГЛОТО ТИ НЕОТЛЪЧНО ПОЧТИ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ. АЗ БЯХ ТОЗИ, КОЙТО СЕДЕШЕ И ТИ ГОВОРЕШЕ. АЗ БЯХ ТОЗИ, КОЙТО НЕ МОЖЕШЕ ДА СПИ, ДА ЯДЕ И ДА ГОВОРИ С ХОРАТА НОРМАЛНО САМО ЗАЩОТО СЕ ПРИТЕСНЯВАХ ДАЛИ СИ ЖИВ. И, МАМКА МУ, АЗ БЯХ ТОЗИ, ЗАРАДИ КОГОТО КОГАТО РАЗБРАХМЕ РЕШИХМЕ ДА ДОЙДЕМ В БУРЯТА И ТАКА ДА ИЗЛОЖА НАЙ- БЛИЗКИТЕ СИ ХОРА НА РИСК. РАЗБИРАМ, ЧЕ СЪМ ЕГОИСТ, ИДИОТ И ОЩЕ КАКВИ ЛИ НЕ РАБОТИ, НО НИКОГА НЕ МИ КАЗВАЙ, ЧЕ СЪМ НЕПУКИСТ. ЗАЩОТО ТОЧНО ЗА ТЕБ БИХ МИНАЛ И ПРЕЗ АДА, БИХ УБИЛ НЯКОЙ, БИХ УМРЯЛ ЗА ДА ТЕ СПАСЯ И НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ГО ПРОМЕНИ - кръвта във вените ми беше кипнала. Нито знаех какво говоря, нито кога да спра. А това беше непоправима грешка. Техьонг ме гледаше шокиран, но заговори с нормален тон.

- Никой не те е карал, Джеон. Защо иначе го правиш?

- КАК ТАКА ЗАЩО? НАИСТИНА ЛИ ТОЛКОВА ВРЕМЕ НЕ РАЗБРА? ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВЯ ЗА ТЕБ. ХОРАТА, КОИТО ОТХВЪРЛЯМ ЗАРАДИ ТЕБ. НАЧИНА ПО КОЙТО ТЕ ГЛЕДАМ. НАИСТИНА ЛИ НИКОГА НЕ РАЗБРА?

- Какво трябва да разбера, Джеон? - Техьонг се надигна и бяхме близо един до друг. Дори не съм разбрал кога съм седнал до него.

- НАИСТИНА ЛИ НИКОГА НЕ РАЗБРА КАК ТИ СИ ЕДИНСТВЕНОТО ХУБАВО НЕЩО В ЦЕЛИЯ МИ СКАПАН ЖИВОТ? КАК ВСЕКИ ДЕН ЗАСПИВАМ И СЕ СЪБУЖДАМ С МИСЪЛТА, ЧЕ ЩЕ ТЕ ВИДЯ ОТНОВО. КАК ПОСЛЕДНИЯ МЕСЕЦ МИНАХ ПРЕЗ АДА, НО КОГАТО РАЗБРАХ, ЧЕ СИ БУДЕН НЕ ДОВЪРШИХ ЗАПОЧНАТОТО. ЕТО ЗАЩО ИСКАХ ДА СЕ САМОУБИЯ. ЗАЩОТО НИТО МОГА, НИТО ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ В СВЯТ, КЪДЕТО ТЕБ ТЕ НЯМА. МАМКА МУ НА ВСИЧКО И ВСИЧКИ. ОБИЧАМ ТЕ. И Н- бях прекъснат от мечтания допир. Първоначално се шокирах, но бързо се съвзех. Задвижи устните си срещу моите, а аз не чаках и миг повече. Не и когато всичко вече е казано. Хвана ме за кръста и ме придърпа към него, а аз увих ръце около врата му и го притиснах към мен. От нежна, целувката загрубя. Страстта се усещаше във въздуха. Недостигът на въздух ни отдели. Допряхме челата си докато дишахме тежко. Изведнъж той проговори.

- И аз те обичам, Куки - мисля, че ще припадна. Той да не би да ми каза, че..? Погледнах го в очите. Сигурно съм сияел от щастие, защото той ми се усмихна. Целуна ме нежно отново и ме погледна, но този път различно - Но не можем да бъдем заедно.

~~~~~~~~~~~~
Отивам да се хвърля от някъде. Ок? Ок.