Unexpected Friend| VKook [✔]

Живот без него

Стигнах навреме за първия час. Звънеца би и учителката влезе. Седнах на чина и зарових глава в ръцете си. Оставих се на мислите да ме залеят. Затворих очи и пак, същия образ, същата картина. Отворих ги бързо. Останах така, гледащ в една точка. Мислех за този момент. Какво ли не бих направил, за да получа още един такъв. Унесен не разбрах, че учителката ме вика. Надигнах се и видях, че всички погледи са втренчени в мен.

- Джеон Джънгкук! Колко време трябва да те викам? Защо не слушаш в час? Наказание ли искаш? - Охх, сега само това ми трябва.

- Не, госпожо.

- Тогава излез на дъската. Ще те изпитам - перфектно. Та аз дори не знам какъв час имаме. Тази госпожа не ни преподава. Заместник е. Станах и отидох пред нея.

- Целият съм в слух, госпожо.

- Да, добре Джеон, да видим дали ще си толкова остроумен след малко. Разграничи ми Безгръбначни животни от Гръбначни животни - Биология, супер. Охх, да ми пише една тройка и да свършва. Казах каквото знам, зададе ми още няколко въпроса и приключи. Седнах си на чина и звънеца би.

- Джеон, заради теб не можах да си предам урока.

- Някой карал ли ви е да ме изпитвате, госпожо? - Тя ме погледна учудено, събра си нещата и излезе, като преди това ме погледна и каза:

- Разбирам защо се държиш така. Сигурно е гадно да загубиш най- добрият си приятел. Но живота продължава. Научи се да живееш без него, за твое добро е - излезе от стаята. Гледах шокирано във вратата, а целият клас гледаше мен. Осъзнах се, взех си нещата и тръгнах да излизам, когато някой ме спря. Обърнах се и видях Джимин.

- Къде отиваш? - Каза спокойно. Значи реши да се поинтересува след две седмици? Дръпнах се от него и излязох бързо преди да направя нещо, за което ще съжалявам. Тичах бързо. В коридора беше Хоби. Подминах го и се озовах на двора. Чух, че ме извика, но ако се върна най- малкото ще го ударя, а не искам.

Стигнах вкъщи, влязох в стаята си и треснах вратата. Не можех да си намеря място, бях бесен. Както обикалях стаята намерих една снимка. Бяхме цялата банда на нея. Взех я и я хвърлих. Счупи се на малки парчета, а аз се свлякох на пода. Просто имам нужда от него. Никой не разбира. Аз не мога да живея без него. Взех телефона и влязох в общия чат.

Мисля, че е време да се разберем. Среща в парка до фонтана след като свършите часовете - BunnyBoy97

Seen by Jiminie, MinSugar, EommaJin, JHobbit and NamJooLeader