Unexpected Friend| VKook [✔]

Моля?!

- Куки, моля те, кажи ми какво направих, за да заслужа такова държание от теб. Гадно ми е като ми се сърдиш.

- Джимин, моля те, не ми се говори за това. Остави ме.

- Но, как ще се оправим като не искаш да говориш с мен? Моля те, кажи ми къде сгреших. Приятели сме от толкова време, е не колкото се познаваш с Техьонг де - при споменаването на Те нещо в мен се пречупи. Каза го толкова, как да се изразя, миличко? - Чакай малко, игнорираш ме откакто започнах да общувам повече с него. Оо, моето Джънгкуки да не би да ревнува, а? - добре това беше странно. Каза го хем мазно, хем леко ядосано.

- А-а лъжеш се. Просто спряхте да ми обръщате внимание. Да, това е - може ли да взема да се трясна някъде..

- Оо, Куки. Така кажи. Съжалявам, не трябваше да се държа така. Ще простиш ли на хьонга си?

- Естествено, Чим, и аз се извинявам - по-добре така, иначе ще заподозре нещо.

- Йееей~ - извика и ми се нахвърли в мечешка прегръдка. Аз не успях да се задържа и паднах назад, заедно с Джимин. Не помня какво точно стана после, само помня лицето на Чим на опасно близко разстояние. В този момент вратата се отвори и вътре влезе Техьонг. Е не, баш сега ли намери да влезе? В мига в който той ни видя, излезе ядосан. Джимин се надигна от мен и веднага хукна след него. Аз още стоях и обмислях какво се случи. Разтърсих глава и станах. Излязох от съблекалнята и видях как Джимин и Те спорят за нещо.

- Те, моля те, изслушай ме. Мога да обясня.

- Какво ще ми обясниш Джимин? Как не е станало това, което си мисля ли?

- Точно. Никога не бих го направил, Те. Знаеш защо. Моля те, не се сърди.

- Охх, добре, вярвам ти. Но, да не се повтаря - Джимин се усмихна широко и го прегърна. Само на мен ли това ми се струва по- странно от обикновено? И какво имаше предвид със "Знаеш защо"?

Джимин се отдели от Те, който се беше усмихнал даже по- широко и от Чим. Ахх, беше толкова сладък, тази усмивка, не я бях виждал от месеци. Но, защо му се усмихва така? Тук става нещо. Но какво?

- Ъм, хора, да имате да ни казвате нещо? - каза Хоби. Добре, явно не само аз съм забелязал. Имам някакво ужасно чувство. Сякаш животът ми ще се промени след този отговор.

- Ами, да, всъщност има нещо - каза Техьонг като хвана ръката на Чим и преплете пръстите им - ние сме заедно.

Моля?!

~~~~~~~~~~~~~~~~~
Както обещах, драмите почнаха😂  Съжалявам за грешки и до следващия път💖