Unexpected Friend| VKook [✔]

Аз?

* Гледна точка на Йонги*
Джънгкук изчезна. Без да каже нищо, просто тръгна нанякъде.
- Хьонг, знаеш ли къде отиде Джънгкук?
- Предполагам е отишъл да пита за Техьонг.
- Техьонг ли? Какво за него?
- Оу, да, ти не знаеш.
- Джин, какво не знам, кажи ми - започнах да се притеснявам, а когато се притеснявам, винаги повишавам тон.
- Успокой се, Йонги.
- Как да се успокоя като ти не ми казваш нищо, Джънгкук изчезна нанякъде, нямам връзка с Хосок, а Джимин в момента го оперират и може ДА УМРЕ - вече започнах да викам. Джин стана и седна до мен. Погледна ме в очите и заговори.
- Джънгкук ни се обади. Каза ни, че Техьонг е претърпял катастрофа и в момента е тук, в болницата. Не знаем какво му е, как е и изобщо дали е жив. Затова Куки и Джимин излязоха навън. За да дойдат при него - това е прекалено.
- К-как така? Джин, тряб- в този момент вратата на операционната се отвори и отвътре излезе лекаря. Всички станахме и го наобиколихме.
- Докторе, как е той? Ще живее ли? Или е мъртъв вече? Кажете ми, не ме гледайте така - Намджун заговори толкова бързо, че и аз не му разбрах. Бих се засмял, но сега не ми е до това.
- Успокойте се. Момчето преживя тежка операция. Клона е засегнал един от органите, но за щастие сте го довели навреме. Няма опасност за живота му. В момента е под упойка, но скоро трябва да се събуди. Съветвам ви някой от вас да дойде в стаята при него. Ще е добре когато отвори очи да види скъп за него човек - всички кимнахме, поклонихме се и се огледахме един друг. Колко ми олекна. Радвам се толкова много. Джин и Намджун се спогледаха, усмихнаха се и ме избутаха в коридора. Преди изобщо да мога да реагирам вратата се трясна зад мен и лекаря ме поведе нанякъде. Какво стана току що?