Unexpected Friend| VKook [✔]

Изоставяте - част 2

- И НЕ СМЯТАМ, ЧЕ ТОЙ Е НАПРАВИЛ НЕЩО С КОЕТО ДА ГО ЗАСЛУЖИ - всички ме гледаха втрещено, включително и случайните минувачи. Бях стиснал юмруци - Чакам отговор - казах с ледени глас и спокойствие. Дишането ми беше учестено, а погледа ми замъглен от ярост. След малко ще ударя някой, сериозен съм.

- Джънгкуки~ - прошепна Джин и ме хвана за раменете. Гледаше ме в очите - Да ти кажа ли защо с Намджун и Хоби го направихме? Истината е, че се опитваме да се научим да живеем без него. Защото така е по- лесно. Защото ако го видя в такова състояние няма да издържа - каза той и ме прегърна. Зарови глава в рамото ми. Така ли? Това ли е? Хах, добре. Хванах го за ръцете и го отблъснах от мен. Той ме погледна жално, а аз дори не го отразих. Погледнах Йонги.

- Ами вие? Какво е вашето извинение? Или и вие искате да се отървете от тежестта на загубата?

- Нищо не е така, както го мислиш дечко - каза Йонги, а Джимин застана пред него.

- Мечо, спри. Недей. Няма нужда от повече. Толкова му стига.

- Прав си. Да тръгваме, Чим - тези крият нещо. Джимин кимна и се обърнаха. Значи вече и се лъжем ли? Няма да стане. Тук съм, за да разбера всичко и смятам да довърша започнатото. Настигнах ги, хванах Йонги за ръкава и го обърнах към мен.

- Напълно наясно съм, че не заслужавам нищо. Нито вашата опора, нито вашата подкрепа. Но не и за това ви моля. Единственото, за което ви моля, е да бъдете с него. Ако искате, не общувайте с мен. Не ме отразявайте, игнорирайте ме. Забравете за съществуването ми, ако трябва. Няма да ви се сърдя, заслужавам го. Но, да постъпвате по този начин с най- милото, добро и човечно същество, не мога да преглътна. Затова или ми казваш истината, Мин Йонги, или просто ще останеш един жалък страхливец - погледна ме с ярост, но кимна.

- Добре, искаш да знаеш, хубаво. Истината е, че... Аз съм виновен за всичко.