Unexpected Friend| VKook [✔]

Promise Without The Fading Memories

- Джънгкуки? - този глас. Толкова ми липсваше. Направих крачка, две. Гледах го в тези дълбоки, красиви очи - Куки? - гласът му бе изтънял. Плакал е - Съжалявам - каза и сълзите западаха като водопад. В този момент забравих за всичко, което се е случило. За всичко, което преживях. Забравих всякакви чувства, освен най- силното. Любов. Веднага дотичах до него и го прегърнах. Притиснах тялото му към моето максимално и го стиснах здраво. Оставих се на сълзите да текат. Но, този път вместо от болка, сълзите са от щастие - Толкова съжалявам, Куки.

- Шш, недей, недей, всичко е наред - започнах да го поклащам леко в опит да успокоя и него и мен.
Стояхме така, в тишина, прегърнати. В този момент оцених какво имам. Едно съкровище, недоизваяно, но все пак съвършено. Крехко и чупливо. Затова трябва да бъде пазено.

- Обещавам ти - зашептях в ухото му - Ще те пазя. Ще съм до теб. И ще правя всичко, за да виждам усмивката, която разтапя сърцето ми. Обещавам ти, Ким Техьонг - захвата около мен се стегна. Зарови глава във врата ми, а аз в неговия. Вдишвах от аромата му и се чувствах на правилното място.