Unexpected Friend| VKook [✔]

Living Love

Останах стъписан. Затворих телефона, грабнах якето и веднага се затичах към болницата.

*30 минути по- късно*

Връхлетях вътре като фурия. Жената на рецепцията ме изгледа ядосано, но нямах време за това. Бутайки се стигнах до стълбите, а оттам и на втория етаж. Завих по коридора и пред мен се появиха момчетата и една медицинска сестра. Щом ме видяха, всички видимо се успокоиха. Отидох до тях и погледнах Хоби.

- Наистина ли?

- Да, наистина. Даже сега ни съобщиха и, че е буден.

- Буден ли? - обърнах се към сестрата - Може ли да-

- О, да, разбира се, но трябва да е само един от вас. Ако всички влезете може да го объркате и да изпадне в шок. За предпочитане е да види някой скъп за него човек. От който да усеща любовта и защитата. Затова може би да изчакаме семейството му, или? - спогледахме се. Всички кимнаха по едно и също време и ме избутаха напред.

- То било забавно - каза Йонги, а Джин се засмя.

- Нали.

- Ъм, момчета? - казах и се опитах да се обърна и да ги погледна.

- Мълчи и тръгвай, че ще изтерясаш ако останеш тук - каза Йонги и кимна на сестрата. Тя се засмя и ме поведе по коридора.

Скоро се озовахме пред някаква стая. Сестрата се обърна към мен и ми прошепна:

- Възможно е да не помни нищо от инцидента, даже и преди това. Внимавайте с него. Знам, че изпитвате хиляди чувства в момента, но не ги показвайте. Все пак се върна от мъртвите. Буквално. Едва ли ще е добре да започнете с това - тя се засмя. Аз й се усмихнах, поклонихме се и тя ме остави.

Погледнах дръжката на вратата. Всички спомени от последните 2 месеца ме връхлетяха. Като се замисля, че всичко започна от фалшивия профил, ми става смешно. Колко заблуден бях. Мисля, че израстнах. Вече не съм онова егоистично малко момче. Затова отивам да го видя. С трепереща ръка натиснах дръжката и отворих вратата. Чифт нежно кафяви очи се втренчиха в мен.

- Джънгкуки?

~~~~~~~~~~~~~~~~
Здравейте хора, честит празник!!
По някаква случайност, точно на този ден, историята стигна 10К преглеждания.... Просто не знаете колко съм ви благодарна!!! Това нещо и до ден днешен си знам, че не заслужава цялото това внимание, но благодаря, че продължавате да четете въпреки всичко!! Обичам ви страшно много и отново - БЛАГОДАРЯ!!! 💕💕🐰