Unexpected Friend| VKook [✔]

Да съжалява

*Гледна точка на неутрален разказвач*
* 4 часа по- рано*

Лекарите тичаха напред-назад като мухи без глави. В цялата сграда беше пълен хаос. Бурята хвана неподготвени всички. Но, за последните два часа, всичко като по чудо стихна. Ранени или пострадали хора не прииждаха. Всичко спокойно. Работещите лекари най- накрая можеха да си отдъхнат. Но това беше само затишие пред истинския кошмар.

?: А-ало?
Полицай: Тук 911. Какъв е случаят?
?: Катастрофа.... П-помогнете ни.
Полицай: Господине, къде се намирате?
?: А-аз, не знам... Тъмно е...
Полицай: Господине, моля ви, станете и се огледайте за местоположението си. Трябва да знам къде да изпратя екип да ви помогне.
?: Н-не мога... Аз.. Аз...
Полицай: Господине, ранен ли сте?  Ало?
?: Д..а..
Полицай: Господине, моля ви, останете буден. Не затваряйте очи.
?: А-аз... Не м-мога...
Полицай: Господине, моля ви. На колко години сте?
?: Ш-шестнайсет.
Полицай: Добре. Къде сте роден?
?: В Се-еул.
Полицай: Браво, момчето ми. Сега, как се казваш?
?: К-ким Тех-хьонг..... Съжалявам....
Полицай: Ало? Ало? Техьонг? - жената трясна телефонната слушалка и се обърна.

- Мамка му. Минхо, проследи ли го?
- Да, до *адрес* е.
- Добре, тръгвайте, аз ще се обадя за линейка. Внимавайте.
- Арасо. Мина, тръгвай с мен.

Един телефонен разговор. 3 жертви и 4 ранени. И още 20 променени живота, само заради несъобразеното каране по мокър асфалт на пиян шофьор. Вратите на болницата се отвориха рязко. Паника и бързащи лекари, опитващи се да не загубят още някого.
А там някъде, в този момент, съдбата на Джеон Джънгкук се предопределя според неговите деяния в миналото. И съдбата ще го накара да съжалява. Да съжалява, че не му каза.