Do you believe in lies? I k.jd

13. Ти

                                 ★彡

- Да танцуваме?
- Никакъв шанс. Не обичам да танцувам. - всъщност, ако някога някой ме погледнеше, докато се разцепвах на Baepsae на BTS като маркова солетка, можеше да твърди обратното. Но да танцувам пред някой жив наоколо? Ако ще да валят еднорози, без тея.
- Аз също не обичам. - Чен стана от сепарето, хвана китката ми и ме поведе надолу.
- Нееее, моля те, не ми го причинявай!
- Ако ме наречеш "оппа", мога да си помисля. - погледна ме Ким игриво тип онова хлапе във втори клас, което ти дърпа плитките.
- Това няма да стане.
- А, ето ги другите! - останалите се бяха събрали като малка група в тълпата и всеки скачаше един през друг, говореха си, смееха се. Единственото по-лошо от това да танцувам пред хора за мен бе това да танцувам пред познати хора, които не са гламавата ми приятелка от детството, с която обаче сега ме деляха хиляди километри. Нямах избор.
- Оппа, не ме карай да го правя. - казах тихо, доколкото тихо може да се говори почти в центъра на дансинга на сеулски клуб. Чен се обърна към мен, доволно ухилен.
- Не те чух. - знам, че идиотът ме чу. Обаче видя, че явно няма да повторя, и продължи да ме дърпа към приятелите ни.
- Оппа, да стоим тук. - този път се вдигнах леко на пръсти и го казах в ухото му, с надеждата, че ще му е достатъчно. Ким извъртя глава, като леко прехапа устна, погледна ме, а аз отвърнах с онзи момичешки поглед и пърхане на мигли, които по принцип не понасях, буквално, ако видех някоя да го прави, едва се сдържах да не й сваля изкуствените мигли от бой. Но тук явно действаше. Наивни мъже.
- Добре. - и така застанах като топола супермодел права и просто го зяпах, показвайки му, че тази простотия с танците няма да мине.
       Чен само ми се усмихна с онази умопомрачаваща усмивка, която бях гледала хиляди пъти на снимките на телефона си. Сега като се замислих за това, трябваше да почистя галерията си малко. Той хвана с едната си ръка моята лява китка, а с другата- дясната ми. Започна да клати ръцете ми наляво-надясно, като се опитваше да следва ритъма на ремикса, който дижеят бе пуснал.
- Чен, да не сме в детската градина, спри! - засмях се и дръпнах ръцете си. Тогава една мъжка ръка плъзна около рамото на Чен. Бекхьон се показа, като бе  усмихнат до уши.
- Не го мислете, милички, Ала се погрижи. - погледнах Бек въпросително, но точно тогава получих отговора. Беконът само се ухили, потупа Джонг Де по гърба приятелски и се загуби в тълпата.
               Айш, Ала. Някаква непрокопсана бавна песен започна. Ето това вече беше черешката, тези съвсем не ми понасяха. Забих засрамено поглед в земята. Чен побутна брадичката ми, за да го погледна.
- Дали ако им угодим веднъж ще престанат? - каза този път искрено и дори леко сериозно.
- Яяя, аз няма да танцувам с теб на бавни песни!
- Защо? Срам ли те е? Да не би да ме харесваш? - "Не, въобще, повтарям го всеки път на снимките ти, които висят по стените на дома ми в България." помислих си, а той се усмихна.
- Какви ги дрънкаш, не те харесвам!
- Е, тогава какъв е проблемът? - отново онова лукаво изражение. "Джонг Де, ако не разбираш, се опитвам да не те харесвам, спри!" изкрещях си наум. Докато се усетих обаче, ръцете му бяха около талията ми, а аз се притиснах по-близо до него и обвих своите около врата на Ким. - Толкова ли беше страшно? Няма да те изям.
- Не в канибализма ти е проблемът. Никога не съм танцувала с някого.
- Дори на бала си?
- Тогава нямах гадже.
- Имала ли си въобще гадже някога?
- Защо ме питаш? Не съм длъжна да ти казвам, какъв си ми ти?!
- Оппа. - каза и се засмя.
- Мразя те.
- Е, имала ли гадже?
- Млъкни.
- Това звучи като "не".
- Оффф, добре, имала съм, на 24 съм все пак.
- Кога?
- Няма да спреш.
- Няма.
- Не беше отдавна. Всъщност скъсахме преди няколко месеца.
- Как мина през раздялата?
- Кога ще спреш?
- Когато ми кажеш. - въздъхнах.
- Не знам. Не много след това заминах за Корея и все още се опитвам да не мисля за това. Но не мисли, че съм седяла да рева по нощите и да ям Нутела, докато гледам "Тетрадката". Майка ми казваше: " Мъжете са като трамваите, идват през 5 минути." . Никога гаджето ми не е било фикс идея. Първо работата, после развлеченията. - отнесох се в приказки. Когато го погледнах отново, Чен ме гледаше много съсредоточено. Изпиваше ме с поглед, дори повече от обикновено.
             Песента беше свършила и нещо диво се завихри отново. Всички наскачаха, само ние продължавахме да се гледаме без да мръднем. Изведнъж Чен започна да се приближава към мен. По-близко. По-близко. По-близко. Затворих очи. Скъсяваше разстоянието, почти усещах усните му върху моите.
- Чен! Какво правиш? - обаче не. Някакъв привлекателен момичешки глас се чу. Веднага се дръпнах от Ким. Погледнах, за да видя кой беше това. Една убийствено красива азиатка седеше на около 3 метра разстояние. Беше облечена в прилепнала къса черна рокля, гримирана и на висок ток. Не беше много висока, но приличаше на модел. Тя се приближи до Чен и хвана ръката му. - Хей, мина време.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~       Тази вечер съм спала само 6 часа, което за коала като мен е извънредно малко, за да допиша това. Когато започнах, всъщност тръгнах да правя следващата глава, но най-сетне исках да бутна нещо по-така и ето, това се роди от мисълта на моята крайно неромантична личност. Все пак дано главата да ви е харесала, ще се радвам да видя някое мнение в коментарите (А.к.а кажете ми коя според вас е тая чубра)...

ХОХО

Охърна