*Yoonmin 4ever*

Because I was scared

- Ами... каквото кажеш... коте - казах аз с мръснишки глас.

Да си призная, честно, това ми липсва, цялата тази игра и всичко, просто е малко кофти, че трябва да се преструвам пред приятелите си. Точно когато ситуацията започна да става все по - неловка, Джин и Намджун се появих на време. 

    Ви падна на земята, търкаляйки се от смях едва му достигаше въздух, колкото до нас, ами ние се опитвахме да скрием напиращия смях. Те двамата седяха и ни гледаха, чакайки да спрем да се лигавим. След минимум 2 минути вече се успокоихме и подтикнахме следващата двойка да изпълни предизвикателството си. 

    Имаше доста хора, на игрището където трябваше да играят момчетата и повечето от тези присъстващи бяха от противоположния пол. Предполагам са там, за да гледат момчетата без тениски, но днес получиха и бонус. 

Ви и Джънгкук започнаха да свалят тениските си, което привлече вниманието на някой от момичетата и ги накара да започнат да си шушукат нещо, но не им обърнахме особено внимание, но когато момчетата започнаха да свалят и панталоните си вече започнаха да се чуват и викове. Малко изглеждаше все едно има правят стриптийз, защото като ги гледам колко бавно се разсъбличат може би чак утре ще приключим. До колкото забелязах всичко останали момчета на тази площадка бяха привлечени от Джин и Намджун, които бяха облечени с доста префърцунени и къси рокли, поне да бяха избрали нещо по - дълго. На Джин роклята беше малко над коленете, розова за информация и малко блестяща, а Намджун беше с черна рокля, една педя над коленете, но пък му стоеше добре, подчертаваше очите му.

    До къде бях стигнал..., а да... Ви и Джънгкук вече се бяха разсъблекли напълно, останаха само по бельо. Поискаха една баскетболна топка от едни момчета стоящи отстрани и започнаха да играят... никой не знаеше колко ще трае играта, може би докато единия вкара  коша, но като гледах колко им беше неудобно да играят в този вид, това нямаше да се случи скоро. Да не обяснявам как се люшкаха някой неща, по едно време започна да се случва нещо там долу, но си премълчах. 

   След усилена игра и борба с момичетата, които отчаяно искаха да им докоснат плочките, те най - накрая приключих и ето, че дойде нашия ред. Извадих плика... все още се двоумяхме, кое да изберем, но май клоняхме към плуването във фонтана, макар да е на централно място... където има много хора. Нищо, ще се изтрае някак, но аз мразя студената вода... мамка му трябваше да помисля преди да напиша такива глупост.