*Yoonmin 4ever*

Why didn't you tell me?

**Part 1**

Отключих вратата на апартамента с надеждата, че най - накрая ще си почина, но тогава чух как някой вика от другата страна. Вратата се отвори рязко и от всичко това, накрая главата ми го отнесе. Строполих се на земята, разтривайки с ръка мястото къде ме удариха, чак ми се привиждаха звездчки и когато погледнах нагоре, видях Ви стоящ пред мен с загрижен и притеснен вид:

- Много, съжалявам, добре ли си? - беше първото нещо, което той каза.

След като ми се изясни всичко, му отговорих:

- Да, да...само малко ме зашемети - даже се усмихнах, защото това може би беше единственото смешно нещо, което ми се случи днес.

- Дай ръка - кафявокосото момче стоящо пред мен подаде ръката си и аз я улових.

След тази ситуация се настаних на дивана в хола, все още ми се виеше свят. Зачудих се къде е Джънгкук, до колкото помня, те двамата останаха у нас, защото беше много късно, за да се приберат. Огледах се, всичко беше наред, нямаше признаци за сбиване или нещо такова. Предполагам е имал някаква работа или са го извикали в бара, защото доста време го нямаше и шефа сигурно иска да говори с него. Ви се строполи на дива до мен, това му действие ме извади от транса в който бях изпаднал. Погледнах го с периферията си, изглеждаше като разлагащ се труп. Не знаех какво да кажа затова просто зададох въпроса си направо:

- Къде е Джънгкук?

Той се обърна към мен с раздразнен поглед и с намусена физиономия:

- Не искаш да знаеш...

- Какво? - попитах аз.

- Скарахме се... предполагам, защото съм идиот и не предположих, че той иска повече от секс и сега...

Замислих се за момент. Дали наистина беше така? Знам, че те двамата са наистина близки и не биха се скарали за глупости, но предполагам, че след всичко, което се случи Джънгкук е помислил върху доста от нещата, които е направил, точно като мен. Не исках да обнадеждавам Ви, но трябваше да му кажа това, което заслужава да чуе:

- Мда, ти си идиот..., но можеш да поправиш случилото се, а аз... аз просто трябва да чакам докато гаджето ми, ако още ми е такова, благоволи да ме докосне.

Чувствах се длъжен да му кажа истината не само за него и Джънгкук, а и за мен и Джимин, защото се нуждаех да споделя на някой всичко, което ме сполетя.