*Yoonmin 4ever*

And...

Събудих се. В стаята нямаше никой, нито Джимин, нито Куки. Предполагам са се наспали и са станали за вечеря...или закуска...не знам колко е часа. Станах, отидох да шкафа и си сложих едни черни боксерки. Видях дрехите на Джимин по пода, но не и тези на Джънгкук. Предполагам си е тръгнал, защото техните ще се притесняват за него. Излязох тихо от стаята, дори не знам защо и се отправих към кухнята където се чуваше шумолене. Естествено, този който вдигаше такъв шум беше Джимин. Той дори не ме отрази. Огледах се. Куку наистина си беше тръгнал.

Чудех се какво готвеше затова застанах зад Джимин, увих ръцете си около кръста му поставяйки глава на рамото му. Правеше палачинки за закуска, но малко ги беше поизгорил. Дори не знаех, че може да готви, но ето, че стигнах до извода си. Колко ли е часът? Мислех си и тъкмо се канех да отида да взема телефона си, когато Джимин се обърна и ме целуна. Целият беше в брашно и изцапа и мен. Лицето му, ръцете му... беше сладък. Взеха една кърпа от шкафа и го избърсах като малко дете, а той седеше на едно място послушно. Оставих кърпата настрани и взеха тигана, за да направя аз палачинките, защото не възнамерявах да ги ям изгорени. Той седна на обичайното за него място и ме гледаше как готвя...или гледаше задника ми, едно от двете. Сместа за палачинки свърши, но аз предположих, че около 20 палачинки ще ни стигнат. Оставих чинията с палачинките на маста, като бях отделил изгорелите за мен, за да може Джимин да яде тези, които са хубави. Изкарах разтопения шоколад, който нашите ми бяха изпратили след като бяха ходили на екскурзия във Франция. Сложих го на масата и взеха два ножа, за да може всеки от нас да си намаже палачинките. Портокаловия сок беше на привършване затова след училище трябва да напазарувам...и тогава се сетих, че не съм проверил колко е часът. Оставих двете чаши които бях взел и сока на масата и се запътих към стаята ми където се намираше телефона. Беше върху бюрото ми. Взех го и го включих, оказа се, че часът е 6:21. Беше много рано, даже твърде рано, но на мен не ми се спеше, а и щях да имам повече време да се оправя. Върнах се обратно в кухнята където заварих нагъващия палачинки Джимин. Седнах пред него с усмивка и намазах една от изгорелите палачинки, предназначени за мен, и я изядох. Не бяха толкова лоши, особено с шоколад. Наядохме се доста добре и разчистихме масата. Аз както всяка сутрин измивам чиниите, а Джимин седи и ме гледа. След като бях готов с всички домакински задължения седнах на дивана. Погледнах към телефона си, беше 7:01. Предполагам трябваше да се оправям, защото не съм кой знае колко бърз. Не исках да ставам от дивана, но училището не чака никого. Избрах набързо едни дрехи от разхвърлените по пода и се облякох, измих си зъбите и си оправих косата, колкото да изглеждам прилично. Идваше ред на учебниците, днес нямах кой знае какви предмети най – важни ми бяха математиката и биологията. Напъхах всички възможни тетрадки в чантата си и я оставих до вратата. Отново погледнах часовника на телефона си, беше 7:27. Бях много бърз, поне за мен това е някакъв рекорд. Седнах отново на дивана, а Джимин се настани до мен и се сгуши. Беше се оправил доста по – бързо. Бе облечен с разпрани дънки и бяла тениска и предполагам щеше да обуе кецовете си. Тишината беше оглушителна, но не ми пречеше, тогава чух димите, които той изрече: