*Yoonmin 4ever*

And...what if I like you?

Вървях наляво - надясно из стаята, не можех да си намеря място. Бях толкова притеснен, че ръцете ми чак трепереха, а дори не знам защо. Опитах се да изляза от стаята в която бях, за да намеря някакъв изход, но вратата беше желязна и заключена...къде по дяволите съм. Беше много оскъдно обзаведено. Имаше само едно двойно легло и една маса с два стола в другия край на помещението. Нямаше дори прозорец...само една крушка висяща от тавана, която осветяваше тази...ако мога да я нарека стая. Ако питате мен това си беше пълен затвор. Дори нямаше и предмет с който да опитам да отключа вратата. Разочарова и отчаян се тръшнах на леглото без капка надежда, че има изход от това място, а дори не помня как съм се озовал тук. Гледах тавана очаквайки нещо да се случи и тогава...чух отключването на вратата. Изправих се светкавично с очакване да се появи моя спасител или нещо такова, но вместо това пред мен се извисяваше позната фигура...позната до смърт. Вглеждайки се в очите му единствения въпрос, който си задавах беше „Дали си моя спасите?". Направих крачка напред, а той стоеше все така вцепенен, но в един момент въпросите чакащи да получат отговор, станах прекалено много. Чудех се какво да кажа или питам, но от устата ми се изтръгна само едно име:

- Джей Хоуп.

Затаих дъх в очакване на следващите му думи или следващия му ход. Не помръдна, не обели дума. Защо ме зяпаше така? От толкова много въпроси главата ми ще експлодира. Втренчих се в него с въпросително изражение, очаквайки реакция, но сигурно изглеждам като дебил. Чух как си пое дълбоко въздух след, което последваха думите, които ме накараха да замръзна на място:

- Защо не отвърна на целувката ми?

Знаех какво точно да кажа, но се колебаех, не искам да нараня чувствата му. Беше мой приятел, не беше повече, беше ми като брат. Не, трябва да му кажа точно това, което трябва:

- Аз съм с Джимин и не бих му изневерил, защото той не го е заслужава.

Гледаше ме една минута, сякаш, опитвайки се да осмисли казаното. След това ми отвърна:

- Защо, хюнг? Защо си с него? Защо не ме искаш, нали бяхме приятели? Нали нямаше да ме предадеш?

- Ние сме и винаги ще бъдем приятели, но...аз обичам Джимин повече от всичко.

- Значи аз не съм твоето всичко, къде беше Джимин първите години от живота ти, които ти прекара с мен, а?