*Yoonmin 4ever*

I will kiss you...

Днешния ден...с две думи трагедия. Станах сутринта, а алармата ми не беше била...може би ако я бях включил щеше ама...Джимин още спеше, но с един ритник го бутнах от дивана и той се събуди, макар и недоволен. Първото нещо, което ми дойде на ум беше да проверя часа и както и предположих, оставаше ни половин час преди да закъснеем за училище. Какво да направя по – напред? Да ям ли, да се обличам ли? Оставих стаята такава каквато си е, разхвърлена. Дрехи, облякох каквито ми паднаха, учебници, ами не ги сложих всичките и накрая трябваше да се измия. Запътих се към банята, влязох, оправих си косата, измих си зъбите и си сложих дезодорант. Излязох като светкавица и повлякох Джимин с мен, който беше готов, отново преди мен. Наложи се да тичаме към училище, защото закъснявахме, оставаха горе-долу 10 минути преди да почнат часовете. Оглеждах се докато тичах, изглежда предположението ми, че Джей Хоуп ми е сърдит се потвърди. Никъде не го виждах и си помислих, че е тръгнал по – рано, за да не ни види, което е грубо от негова страна, но аз съм си виновен. Всъщност не съм виновен, дори не знаех, че са заедно, боже в какво ме замесиха. Потънал в мисли, неусетно се озовах пред вратата на колежа. Гадното през този ден е, че имах само един час в който бях с Джимин и това беше химия. Госпожата, като по чудо, все едно разбра намеренията ми, реши да го премести до едно момиче. Целия час вместо да слушам урока, се бях втренчил в тях. Мисля, че по едно време го ощипа по задника. Да знам, държа се като ревниво гадже, но ако щете ми вярвайте, не съм такъв. След биенето на звънеца Джимин се изнесе към следващия си час, а аз...аз останах гледайки как напуска стаята без дори да ме погледне. По график следващия ми час е география и както и очаквах бях с Джей Хоуп. Когато го видях, погледът му, държанието му, всичко това подсказваше колко ядосан ми беше в момента. Следващия час, физика, пак с Джей Хоуп. Злобния поглед и мълчанието продължаваха. Колко време ще издържа, така, не знам? Поведението му толкова много ме дразнеше, но това не беше най – лошото. Следващите два часа, след почивката, пак имах часове заедно с него, това не е за вярване. Поне 20 минути без напрежение и злобни погледи щяха да ми се отразят положително. Къде по дяволите е Джимин? Оглеждах се за него и вървях с таблата си в, която имаше един малък сандвич с шунка, а за пиене си бях взел една малка кола. Седна на една пуста маса, настрани от шума и силните крясъци. По принцип бях тих и спокоен, не обичах шума и местата където е пълно с много хора, това е странно като се има предвид, че работя в бар. Предпочитах уединението. Ядях сандвича си бавно, размишлявайки и тогава някой седна пред мен. Вдигнах погледа си и фиксирах Техюнг или по точно Ви, както всички го наричаха. Вгледах се в него и за момент забелязах нещо като сенки или фон дьо тен на дясното му око. Изведнъж ми светна, предположих, че Джей Хоуп му е направил нещо, но....къде е Джънгкук. Вярно, цял ден не ми се е мяркал. Какво по дяволите става? Оставих сандвича бавно върху таблата и изгледах изпитателно Ви. Той вдигна погледа си и каза: