*Yoonmin 4ever*

Hello....

С няколко изречения, името ми е Мин Йонги, но приятели ме наричат Шуга, защото сравняваха кожата ми със захар. Също така уча в колеж и работя като барман. Изнесох се от къщи и сега живея сам на квартира. Преди имах съквартирант, но той напусна града. Нямах много приятели само с най - близките поддържах връзка. Един от най - добрите ми приятели беше Хосеок, но приятелите го наричаха Хоуп, за по - кратко. Животът ми не беше мечта, учене, работа, учене, работа и така всеки ден, но кой да предположи, че съдбата ще ми се усмихне. Ще ви разкажа колкото се може по - подробно. Деня в който всичко за мен се промени беше деня в който се появи моята най - голяма любов. Както всеки един обикновен ден, се чаках със Хоуп и двамата тръгвахме към колежа заедно, разговаряйки по пътя за различни неща. Влязохме в сградата и се разделихме, защото имахме различни часове. С влизането в класната стая момичетата започнаха да си шушукат нещо, но честно казано нито една от тях не ме беше заинтригувала още щом ги бях видял за пръв път. Седнах си на мястото и се приготвих за часа, когато в стаята влезе непознато за мене лице. Първото което чух бяха ахканията на момичетата, но не им обърнах особено внимание. Вгледах се в него беше висок и красив. Лицето му имаше добре изваяни черти и....чакайте защо си мисля такива неща. Та както и да е, той седна на чина зад мен. Това не ме притесняваше, но се дразнех от това, че не мога да го огледам по - добре. Усещах присъствието му и имах чувството, че се е втренчил в мен и тъкмо щях да се обърна, когато госпожата влезе за час. Поздравихме я любезно и седнахме готови за час, но преди това тя застана пред нас с нейната фалшива усмивка и ни каза, че ще представи новия ученик. Чух размърдване на стол, видях го как мина покрай мен, имаше секси задник. Застана пред класа усмихвайки се, а момичетата ахкаха и се правиха, че припадат. Забелязах, че гледаше към мен, а аз несъзнателно се бях втренчил в него. Отклоних поглед и го забих надолу към чина. Госпожата с ведър тон извика в класната стая:

- Ученици това е новия ученик, моля да се представиш - обърна се тя към него.

- Разбира се, аз съм Парк Джимин - вдигнах глава и улових погледа му.

След всичките преструвки на момичетата той седна на мястото си видимо доволен. Сигурно, защото стана популярен още с влизането в стаята. След скучния час по математика се отправих към следващия кабинет, но тогава нещо ме спря. Някой ме хвана за рамото и аз се обърнах. Беше Джимин. Погледнах го в неговите красиви и големи очи отразяващи светлината нахлуваща през прозореца, а косата му черна като въглен беше леко разрошена....пак го правя нали. Той ми говореше, но аз се бях разсеял мислейки си за него и тогава се вслушах:
- ...изглеждаше ми интригуващ и исках да се запознаем... - беше това което чух.