*Yoonmin 4ever*

I know that, idiot ... I love you too.

- Момчето, което ви е държало, не ви е дало преспивателно както, вашия приятел ни каза, предполага се че това е някакъв вид наркотик, но все още не сме направили тестовете, но не се притеснявайте, според докторите не е сериозно - обясни момичето, опитвайки се да ме успокои, не че помогна.

- Добре, благодаря ви много - отвърна аз.

- Докато сте тук ще се грижим за вас, бихте ли искали нещо. Вода? Да ви завия по - добре? - момичето стана, оставяйки папката върху фотьойла и тръгна към мен.

Не бях доволен от този факт, бях си добре и така. Не съм бебе можех и сам да се оправя, но тя дойде най - нахално и дръпна одеялото при, което аз я бутнах. Не знам защо, рефлекс предполагам, просто не желаех да ме докосват, още по - малко пък непознати. Момичето срещу мен изглеждаше шокирано от действието ми, но не се извинявам за това, все пак тя реши да го направи. Не исках да я нараня или обидя, но преди да кажа нещо тя се обади:

- Съжалявам, имайки предвид какво са ви причинили, не съобразих, че искате лично пространство - момичето бе свело глава изричайки тези думи.

Първо на първо не искам да се отнасят с мен като с някое агънце, само заради случилото се. Второ на второ не ми е нужно съжалението им. Всеки би ми казал го казал с цел да звучи мил и добронамерен, но знам, че в действителност им се гади, когато ме погледнат в очите. До преди малко това момиче ми беше приятно, а сега просто искам да я изгоня от стаята с викове, но се сдържах и казах само:

- Няма нищо, можеш да си ходиш вече, искам да съм сам - рекох с леко строг глас.

Тя само кимна, взе обратно папката си и излезе от стаята без да обели и дума повече. Докато седях в тази празна стая, гледайки бялата стена, преосмислях действията си, не знам защото, но в момента в който това момиче ме докосна имах чувството, че отново съм в онова мазе с онази болка и онова ужасно чувство, усещайки допира на Джей Хоуп до кожата ми...

***

Гл. т. на Джънгкук

Събудих се в прегръдките на Ви. Обърнах се, но за жалост той все още спеше. Исках да стана и да отида до тоалетната, защото наистина ми се ходеше до тоалетната ама настина много, а той ме беше прегърнал толкова здраво, че дори леко да помръдна можеше да го събудя. Опитах се да се мръдна ръката му от рамото си, но при опита ми той се вкопчи още по здраво в мен. Измина известно време, но накрая не издържах и станаха рязко, Ви обаче въобще не ме отрази само се обърна на другата страна, като си мънкаше нещо под носа. Излязох от спалнята и се отправих към тоалетната.