*Yoonmin 4ever*

I will kiss you...

- Има ли проблем? Ако искаш ще седна другаде.

- Аз нямам проблем, но ти имаш.

- Какво? Не те разбирам... – учуди се момчето.

- Виж, знам, че с Джей Хоуп сте се сдърпали, личи си – посочих аз дясното му око. - ... не желая да ви се меся, но къде е Джънгкук?

- Искаше да остане у тях – отвърна момчето срещу мен с тъжен и разочарован тон.

- Разбирам – беше единственото, което казах и продължих да ям.

Неусетно 20-те минути излетяха и аз трябваше да се отправя към следващия ми час, физическо. Бях на първия етаж където бяха съблекалните и отворих вратата, и кого да видя, Джимин, а отстрани, срит беше Джей Хоуп. „По зле няма накъде" мислех си аз. Влязох предпазливо и погледнах Хоуп, но той само отклони погледа си, обърнах се към Джимин, той ми намигна. Оставих раницата си и извадих тениска, готов да се преоблека, когато чух тръшване на вратата. Обърнах се, Джимин го нямаше. Бях сам самичък с Хоуп в една стая. Това според мен щеше да завърши по два начина, с бой или сдобряване. Ама...познайте...нищо от това не се случи. Тъкмо си сложих тениската, готов да излизам, когато някой ме дръпна и блъсна в стената. Джей Хоуп седеше срещу мене, а аз с лице изплашено, чакайки той да ме удари, но вместо това той долепи устните си с моите. Реагирах на момента, защото съвестта ми, а не само тя, ми казваха, че това е грешно:

- Какво правиш по – дяволите?! – извиках аз и го избутах.

Той само седеше и ме гледаше, сякаш опитвайки се каже нещо, но беше твърде шокиран:

- Защо го направи?? – извиках аз втори път.

- Ако ти кажа, че беше без причина ще повярваш ли?

- Не – отсякох го аз. – Ти, Ви и Джънгкук си оправяйте проблемите сами...не намесвайте мен...или Джимин.

След тези думи, обърнах гръб на момчето стоящо пред мен и излязох от съблекалнята затръшвайки вратата. Джимин не трябва да разбира за случилото се.

*След учебния ден*

Прибрах се опитвайки се да не мисля за случилото се в съблекалнята, но този спомен не излизаше от ума ми. Беше твърде странно, за да е истина, нали?? Предполагам просто трябва да кажа на Джимин, защото това нещо ще гризе съвестта ми, макар да нямах никаква вина относно целувката. Размишлявайки, целия път от гимназията до нас беше пълно мълчание. Когато се прибрах просто се оправих и тръгнах за работа, оставяйки мързеливия Джимин да гледа филми по телевизията, но съм обеден, че щом изляза ще включи порно канала.