*Yoonmin 4ever*

And...

- Ти знаеше ли, че Куки си има приятел?

Хмм...Дали бях шокиран? Да бях, но и се чувствах някак облекчен. Изглежда, че нещо съм пропуснал тези дни. Поне не бях единствения от приятелите си който излизаше с момче. „Чакай момче!!! Куки излиза с момче!! Боже защото го казвам на ум":

- Чакай, Куки излиза с момче?? Как...защо не ми е казал?

- Мислел е, че ще го сметнеш за извратен – отговори Джимин.

- Боже, това момче...винаги си вади грешни изводи.

- Аз му обясних, че няма нищо грешно в това – усмихна се и ме целуна, малка и сладка целувка.

- Добре си му казал – отвърнах аз през целувката. – Хайде да тръгваме, че Хоуп ще ни чака.

- Добре.

Джимин стана, грабна раницата, обу кецовете си и излезе пред вратата. Аз излязох след него и заключих. Слязохме по стълбите, защото както винаги съседите ползват асансьора ежедневно. Отправихме се към къщата на Хоуп, където по принцип двамата с него се чакаме, но сега и Джимин ще се присъедини към нас. Докато вървяхме към мястото отново повдигнах темата за Куки:

- Ам...той каза ли ти кое е момчето с което излиза или...? – полюбопитствах аз.

- Амии...мисля, че се казваше Техюнг, но той го наричаше Ви. Знаеш ли кой е? – попита ме Джимин.

- Да, той е от неговия курс. Виждал съм ги да се мотаят заедно. Как не съм се усетил?

- Явно доста добре са се укривали...нещо което ние не можем да направим... – каза Джимин с ехидна усмивка.

- И защо ако мога да попитам?

- Когато те гледам в тези дънки ахх...не издържам...искам да те изчукам – отвърна той втренчил се в задника ми.

- Ще чакаш докато се приберем, коте... – подразних го аз.

Той само се изсмя и забърза крачка, за да стигнем по – бързо до къщата и да не закъснеем за часовете. След приблизително 10 минути стигнахме до мястото, Хоуп вече беше там. Тичахме до училище, защото се бяхме забавили твърде много за щастие стигнахме на време за първия час. Тримата имахме География, затова се запътихме към стаята с бърза крачка. С влизането всички се обърнаха към нас...както всяка сутрин. Момичетата не пропуснаха сутрешните си възхищения, но аз както винаги не ги отразих. Седнах си на мястото и изкарах учебника, Джимин се беше настанил плътно зад мен. Аз бях в очакване всеки момент да ми се метне на врата и да разкъса тениската ми, но това не се случи, защото звънеца би.