Печатът: Съюзът на народите

~8~

Вечерта наблюдавана от града на въздушните войни бе прекрасна. Всички улици бяха осветени от фенерите окачени по случайни дървета и прозорци. Всички къщи бяха изрисувани с различни рисунки изобразяващи растения, животни и символи. За разлика от времето в кралството, там се усещаше като лято и на всяка уличка имаше розови храсти. Затова Луси се бе преоблякла с летни дрехи, заети й от Илайза. Беше седнала на една пейка в близост до голямата шатра, в която се провеждаше тържество, по случай събирането на съюза. Беше много шумно от музиката и пеенето на хората и на нея това не й харесваше. Не обичаше големи сбирки, затова бе седнала и се наслаждаваше на розовите храсти.
- Красиви са, нали?- чу се женски глас.
- Извинете?- Луси се обърна към гласа.
- За розите питам.- засмя се тихо гласът.
Луси погледна и видя момиче. Беше горе-долу на нейната височина. Имаше тъмно червена коса, сплетена на две плитки. Очите и бяха ярки като на Гилтъндор, а устните й червени като жар. Кожата и бе малко по-мургава. Нямаше криле, което значеше че и тя май е човек.
- Да да, много са хубави.- каза Луси като погледна в ръцете си.
- Защо се притесни? Да не те изплаших?
- Няма нищо подобно, просто се сетих за нещо.
- Какво нещо?- попита непознатата като седна до принцесата.
- Спомени, хубави спомени.
- Нещо си се притеснила. Защо не си на празненството.- продължи да гледа към нея.
- Не харесвам да има много хора.
- Какво? Наистина ли? Но защо?- момичето задаваше толкова въпроси, че блондинката започна да се съмнява в нея.
- Защо задаваш толкова въпроси?- погледна я.
- Нямам си работа.- засмя се червенокоската.
- И реши да се заговаряш с непознати?- усмихна се Луси
- Като цяло да. Когато си израснал на място, където всеки познава всеки е интересно, когато някой ни посети. Ти сигурно си принцесата.- проговори спокойно момичето. Луси още повече започна да я подозира.
- От къде знаеш?
- Ново лице си, а мама ми каза, че днес са дошли двама човека. Едната е била принцесата и така.
- Толкова ли бързо летят слуховете?
- До мен идват първи.- засмя се отново.- Аз съм Офелия!- подаде ръка.
- Аз съм Луси! Приятно ми е!- каза тя поемайки ръката й. - Ти защо не си там?
- Защото мама организира такова събиране всяка втора седмица. С времето омръзва.
- Майка ти?- учудено попита Луси.
- Да, тя е водачката, срещнали сте се по-рано днес.
- Не знаех че има и втора дъщеря.
- Да, но за разлика от сестра ми аз нямам важна роля в армията ни.
- Ако не ми беше казала нямаше да се досетя...
- Заради крилете, нали?- прекъсна я Офелия. Луси кимна леко с глава. - Не те виня, и аз бих се учудила на твое място.- засмя се тихо.
- Защо нямаш криле? Извинявай, ако те засегнах.
- Няма проблем, просто не съм доказала себе си.
- Доказала ли? С какво?
- Не съм направила нещо смело и храбро, за да получа крилете си. Всеки въздушен войн е преминал през нещо, но аз нямам възможността.- принцесата просто седя и слушаше червенокоската. Беше и малко не обичайно непознат да се заговаря с  непознат за толкова дълго, но нещо в Офелия я караше да се отпусне. Дали бе начинът и на изразяване, или жестовете, които правеше с ръце?- Майка ми и баща ми не ми позволяват да участвам в бойните турнири или да помагам, когато ни нападат разни създания.
- Наистина ли? Но сестра ти защо не я ограничават?
- Илайза е мъжкараната, татко я тренира от малка за водач. Няма нищо лошо в това.- момичето погледна в земята.
- Това е много не честно!- каза Луси като се доближи до Офелия и сложи ръка на гърба и.- Не знам какво е да имаш по-голяма сестра, но те разбирам.
- Наистина ли?- повдигна глава.
- Да. Имам трима по-големи братя и мисля, че е почти същото.- двете се засмяха.
- Искам да получа криле, за да мога да излетя от тук и да обиколя кралството.
- Никога ли не си излизала от Орлово око?
- Никога. Няма как.
- Тук вече те разбирам напълно. Майка ми и баща ми не ме пускаха от двореца. Излязох за първи път от града преди седмица.- Офелия я погледна с изненада.
- Не трябва ли една принцеса да познава кралството си?
- Да, но така се случиха нещата при мен, че само четох за градовете в Минерва и за другите народи населяващи острова.
- Много ли си чела?- попита отново червенокосата. Луси кимна.- Как са описали света например?
- Не мога да ти отговоря с точен отговор.- усмихна се отново.- Някой ден ще го видиш и ще ми разкажеш.
- И аз се надявам на същото.- Офелия закачи огромна усмивка на лицето си и стана от пейката.- Трябва да се прибирам, оставих отключена вратата. Довиждане Принцесо!- изтича нагоре по улицата и изчезна.
Отново остана сама. Луси погледна към шатрата. Започна да търси с очи Гилтъндор, но не го намери.
- Ваше Височество?- от нищото се показа един пазач.
- Да?
- Господин Гилтъндор прекали с алкохола и ще ви помолим да ни помогнете да го пренесем.
Луси повдигна вежди и стана. Влезе в шатрата и първото нещо, което видя беше Гилтъндор, мъртво пиян, лежащ на пода заедно с генерал Отоми до него. Грабна го под мишница и бавно закрачи към къщата, в която щяха да спят.
***
- Господарю!- изкрещя Ролан от краят на пещерата.
- Кажи?- чу си гласа на сянката. Скалите трепереха, когато той про говореше.
- Получих информация!
  Създанието се показа пред своят доверен. Започна да го обикаля и да го оглозга. Въпреки маската като носеше, потта по челото на Ролан се усещаше.
- От къде?- попита човекът сянка.
- Бележката, която пратихме на Гилтъндор, усетих я.- очите на сянката се разшириха. Доближи се още по-близо до мъжа заставайки точно пред него.
- Колко приятно!- весело продума демонът.
- Последно е била активирана в планината Там-Там днес, преди седем часа. Местоположението и е в градът на въздушните войни.
- Какво ще правят онези двамата там?
- Мисля, че търсят подкрепление. Разбрали са нашите намерения.- рече маскираният.
- Много ясно, че са разбрали. Гилтъндор не е идиот, че да не схване. Познава мисленето ни твърде добре.- започна да ръмжи.
- Господарю, моля ви да се успокоите!
- Аз съм спокоен Ролан, ти си този, който трепери. Скоро ще имам достатъчно сила, за да започнем. Само изчакай. Нека се пробват срещу нас, няма да успеят. Твърде дълго им отне да ни усетят, няма да се организират толкова бързо.
- Сигурен ли сте?
- Не се съмнявай в мен! Прати им още един кошмар, но от по-големите!- заяви сянката.
- Разбрано!- отвърна той и напусна каменната зала.