Луд мафиот |JK.Jungkook|

#41#

Jungkook:Но... Как...? -каза гледайки ме шокирано.

Аз:Прегледах записите от камерата. Ако питаш, от на Jimin телефона. -отвърнах, като посочих кухнята.

Той се усмихна и ме прегърна. Увих ръцете си около кръста му и вдишах от парфюма му. Не искам да ме пуска!

Jungkook:Аз знам една твоя тайна. -каза със закачка в гласа.

Ас:Тайна? Аз всичко ти казвам. -отвърнах намръщено.

Jungkook:Снощи беше в храста зад мен нали? -каза, а аз се отръпнах.

Аз:Видял си ме?! -отвърнах стреснато.

Кимна в съгласие и се засмя. Забих си погледа в земята от срам. Какво ли си е казал?!

Jungkook:Ей, спокойно любов! Радвам се, че си ги подслушала онези. Ела тук! -каза и ме дръпна към него.

Целунах го, след което си забих главата в гърдите му. Той се засмя и отново ме прегърна.

Аз:Хайде да ядем. После ще се прегръщаме на воля. -казах и го задърпах на вътре.

Влезнахме вътре, а там бяха Taehyung и Momo. Jimin се чудеше дали да яде или да се смее. Седнахме си на местата и погледнахме към тях.

Momo:Добре... После да го правим? -попита и се хвана за кръста.

Taehyung:После ще ме боли главата. -каза и се обърна към плота.

Momo:След 4 часа? -попита и застана подпряна от едната му страна.

Taehyung:Тогава ще ме боли корема. -отвърна и облиза лъжицата си, която беше с шоколад.

Momo:Утре?! -попита вече ядосана.

Taehyung:Тогава ще съм изморен от болките които съм имал днес. -отвърна с усмивка.

Започнахме да се смеем като луди, а Momo се качи ядосана горе.

Taehyung:Аз каква вина имам, че няма да ми е добре? -попита и седна пред нас.

Jungkook:Как може да отказваш на момичето щом го иска? -попита учудено.

Taehyung:Аз исках вчера, но тя каза, че е заета. Сега си го връщам! -каза и отхапа от филията си с шоколад.

Jimin:Затова аз се състезавам с Yoongi. И като стана дума за това, след малко ще ходя с Jin на стриптийз клуб. Трябва да си увелича бройката. -отвърна, а аз си подпрях главата с ръка.

Jungkook:Има ли ти нещо мила? -попита и постави ръката си на гърба ми.

Поклатих глава в знак на отрицание и станах от мястото си. Бях се наяла, затова си оставих купата в мивката. Излезнах от кухнята и тръгнах към нашата стая. Влезнах вътре, след което легнах на леглото. Защо отново не съм в настроение? Какво толкова ме мъчи, че да не мога да се усмихна? Как само ги мразя тези моменти... Завъртях се на една страна и прегърнах на Jungkook възглавницата. Затворих очи и се опитах да си представя някаква забавна случка, но нещо не ми се получава.

Jungkook:Защо прегръщаш възглавницата ми, като може мен да ме прегръщаш?! -попита, а аз се стреснах.

Той се засмя и седна до мен. Аз се изправих в седнало положение и се облегнах на възглавницата ми.

Jungkook:Нещо ти има и не искаш да ми кажеш. -каза и ме погледна намусено.

Аз:Ако знаех какво ми е и на мен щеше да ми е по-лесно. -отвърнах и го погледнах.

Jungkook:Нещо като момент... Ясно. -каза и се изправи.

Легнах отново и затворих очи. Осетих как Jungkook ляга до мен и ме прегръща.

Jungkook:Спокойно. Аз съм тук! Поспи малко. -каза и започна да ми гали гърба.

Аз:Обещай ми нещо. -казах аз, като си отворих очите.

Jungkook:Какво? -попита и ме целуна по главата.