Луд мафиот |JK.Jungkook|

#7#

Седях ме известно време така и точно когато щях да се отръпна той разби устните си в мойте. Отвърнах на целувката, а Jungkook се усмихна. Отделих ме се малко задъхани.

Jungkook:И след всичко ми отвърна. -каза и се усмихна.

Аз:Стана по-погрешка. -отвърнах с усмивка.

Jungkook:Е, от сега на татък си моя.

Аз:Ъмм... Да, относно това, ако си мислиш да съм ти поредната курва, си се заблудил нещо. Също така, не съм ти вещ, че да ти принадлежа.

Jungkook:След време друго ще говориш. -отвърна и се отръпна от мен.

Аз:Да и аз си го помислих. -казах саркастично.

Jungkook:Няма да си ми курва, а гадже. Да не казвам съпруга или майка на децата ми. -отвърна, а аз се обърнах към вратата.

Тръгнах да излизам, но копелето е заключил. Охх няма грам спокойствие тук. Не стига, че до сега съм се занимавала с човек който троши всичко което докосне, а сега и с побъркани мафиоти. Негова милост седна на стола до бюрото с огромна и самодоволна усмивка.

Аз:Може ли ключа? -попитах, като се обърнах към него.

Jungkook:Нека да помисля... Не. -отвърна и ме повика с пръсти.

Супер сега и като куче станах. Доближих се до него малко плахо. Той ме хвана за ръката и ме накара да седна в него. Този не знае с кого си има работа! Сложи ръцете си на дупето ми и се усмихна. Е не човек, този е страшен. Но е и сладък с тази заешка усмивка.

Jungkook:Днес ще бъдем само двамата. -каза и се засмя.

Аз:Ами, ако огладнея или ми се приходи до тоалетната? -попитах, като си вдигнах едната вежда.

Jungkook отвори един шкаф, а в него имаше много храна. Затвори го и ми показа една врата до прозореца. Това, трябва да е тоалетна. Ама, че странно?! Сигурно не излиза от тук. Ако ми каже, че и спалня има ще го призная.

Jungkook:Всичко съм измислил. -отвърна и се усмихна доволно.

Аз:И какво правиш? Седиш тук по цял ден? -попитах, като се облегнах на ръката ми.

Jungkook:Ами не точно. Прекарвам деня си във фитнеса. Тук съм само, когато трябва да проуча даден човек.

Аз:Вярно. -отвърнах, а той ме погледна странно.

Jungkook:От къде знаеш?

Аз:В кафенето, когато избягах ти казах, че както ти знаеш всичко за мен така и аз за теб. -отговорих и явно той се сети.

Седях ме в мълчание и за мое огромно щастие някой почука. Станах, като леко се усмихвах. Jungkook отвори вратата, а вътре влезе Nancy.

Nancy:Не знаех, че си имаш компания. -каза, като ме гледаше някак особено.

Добре, вече не я харесвам. Най ги "обичам" такива като нея. Какво я засяга има ли, няма ли компания.

Аз:Не. Дойдох само да разгледам. -отвърнах и се усмихнах.

Jungkook:Какво има? Защо си дошла? -попита, като я накара да се обърне към него.

Nancy:Като се замисля не е чак толкова важно. Извинете, че ви прекъснах. -каза и излезе от стаята.

Jungkook затвори вратата и изпуфтя недоволно. Нима тази го харесва. В какъв цирк попаднах? Може и да бъде забавно. Аз и без това, повечето тук ги дразня и учудвам с държанието и отговорите ми. Негова милост отново си седна на стола и отново ме накара аз да седна в него. Ако го възбудя и избягам, дали ще има последици? Ама какви ги говоря!? Разбира се, че ще има, та той е мафиот. Може на момента да ме изчука.

Jungkook:За какво си мислиш? -попита, като ме изкара от размисли.

Аз:За нищо интересно. -отвърнах и се усмихнах.

Хвана ми лицето с палеца и показалеца си, като ме доближи по-близо до устните му. Отново седях ме така. Усещах дъха му върху лицето ми и когато най-малко очаквах ме целуна. Поиска ми вход, но реших да си поиграя малко с него. Стисна ме за дупето, обаче аз така и не се предадох. Започвам да го ядосвам, а ако Мони разбере какво правя ще ме убие. След малко ме захапа за устната, мен ме заболя и неусетно му дадох вход. Езиците ни се бореха за надмощие, което той спечели. Отделихме се задъхани, а Jungkook беше с победоносна усмивка.

Jungkook:Не може да ме надхитриш любов. Но се радвам, че се опитваш. -каза и се засмя.

Аз:Ти не играеш честно.

Jungkook:Ти не ми оставяш избор. -отвърна, като ме накара да се разсмея.

Аз:Не е вярно. Оставям ти избор. -говорех докато се смеех.

Jungkook:И какъв е? -попита, като се чудеше как да не се разсмее от мен.

Аз:Да се откажеш. -отговорих, а Jungkook ме прегърана.

Jungkook:Някой друг път ще се откажа.

Аз:Няма, защото следващия път ще те надвия. -отговорих, като го разсмях.

Jungkook:Ако ти се оставя.

Е не. Този се е учил от мен, какво да отговаря.

Аз:Занеш ли, че си много сладък, когато се усмихнеш. -казах и се изправих, за да го погледна в очите.

Jungkook:Вече знам. -отвърна и се усмихна.

Аз:Заек. -посочих го и се усмихнах.

Jungkook:Твоят заек. -каза, а аз го погледнах малко странно. -Твой съм и на никоя друга!

Аз:Докажи ми!