Луд мафиот |JK.Jungkook|

#31#

Точно до колата на Jennie беше Hobi, а до него седеше завързан Jung Hyun.

Jenni:Бързо по колите! -извика, като вкараха ранените в колата до нас.

Аз:Чакайте, ами Yoongi? И къде ще одитем?-задавах въпроси, а Momo ме натика в колата.

Hwasa:Ние имаме къща в Бусан, но тук имаме още една. Явно не знаеш за нея. -отвърна и подкара колата.

След 10 минути вече бяхме пред нея. От къщата излезнаха Сиан, Jimin и Jin. Хванаха Taehyung и Jungkook и влезнах вътре.

Hobi:Лекаря вече е тук. Той ще се погрижи за тях. -каза и хвана Jung Hyun.

Той беше със завързани ръце и очи, за да не вижда къде отива. Впечатлена съм! Hoseok винаги се е държал като пълен идиот. Влезнах бавно в къщата с наведена глава. Щом си я надигнах не вярвах на очите ми.

Аз:Yoongi?! -казах учудено, а той ме погледна с усмивка.

Yoongi:От плъд и кръв. -отвърна и дойде до мен, за да ме прегърне.

АзжНе си чуствам краката. -казах след което явно съм припаднала.

*1 час по-късно*

Събудих се, а над мен се бяха надвесили Momo, Jennie, Yoongi и Ноа.

Ноа:Ето събуди се. -каза и се отръпна.

Jennie:Добре ли си? -попита и си сложи ръката на челото ми.

Кимнах в съгласи и корема ми изкъркори доста звучно. Всички се засмяха и ми направиха място да се изправя.

Jin:Какво искаш да ти направя? -попита, като застана пред мен.

Аз:Jin, моля ти се. -отвърнах без емоция.

Hwasa:Винаги когато някой не е добре, той иска да му сготви нещо. -каза, а той кимнах с усмивка.

Аз:Ох добре... Може ли зеленчукова супа? -попитах, но той не ми отговори, а направо се изтреля в кухнята.

Изведнъж някой седна до мен. Обърнах се към въпросния човек, но се оказа, че това е Jimin.

Jimin:Как си дребно? -попита и ми разроши косата.

Аз:Добре, но... -отвърнах леко не сигурно.

Jimin:Какво има? Нали знаеш, че може да ме питаш и да ми споделяш? -попита, а аз кимнах.

Имам чувството, че нещо пропускам. Чакай малко... JUNGKOOK!!!

Аз:Как е Jungkook? Ще се оправи ли? Буден ли е? Загубил ли е много кръв? Ами Taehyung? Той добре ли е? -започнах бързо да задавам въпроси.

Jimin:И двамата са добре, но Jungkook е пострадал много повече от колкото Taehyung. Куршума се е забил близо до сърцето. Не е ясно кога ще се събуди, но ще се оправи. -отвърна, а аз се разплаках.

Аз:Мога ли да го видя? -попитах хлипайки.

Jimin:Първо ще ядеш! -отвърна, а в това време Jin ми донесе супата.

С голямо нежелание си изядох храната, след което се изтрелях на горния етаж. Чакай малко! Аз не знам в коя стая е. За първи път съм тук. В този момент Jimin дойде.

Jimin:Ела. -каза и тръгна към една черна врата.

Аз:Тук ли е? -попитах, а той кимна в съгласие.

Натиснах дръжката треперейки. Щом влезнах вътре щях да падна. Добре, че Jimin ме хвана. Доближихме се до леглото на Jungkook, като той ме остави на стола до него. Целия беше в системи. На гърдите му имаше увит бинт, а по лицето и ръцете имаше множество рани. Искам да се събуди! Не искам да го гледам така! Хванах ръката му и се насилих да се усмихна.

Jimin:Ще се оправи! Щом знае, че ти си тук и го обичаш, значи ще се събуди! -каза гордо, а аз погледнах към него с насълзени очи.

Аз:Не искам да го загубя... -отвърнах и няколко сълзи се спуснаха по бузата ми.

Jimin:Той беше готов да умре, само ти да бъдеш до него. Бъди сигурна, че той ще се оправи! -каза, като сложи ръката на главата ми.

В този момент...