Луд мафиот |JK.Jungkook|

#34#

Както си стоях усетих нечия ръка на главата си. Повдигнах се леко. Това беше Jungkook?! Веднага му се нахвърлих да го прегръщам.

Аз:Как си? -попитах докато се опитвах да не се чува, че плача.

Jungkook:Зле. Защото плачеш. -отвърна, като ме накара да се изправя.

Изтри сълзите ми и се усмихна. Хванах ръката му, а той преплете пръстите ни.

Аз:Гладен ли си? -попитах с лека усмивка.

Той кимна в съгласие, а аз веднага се изтрелях до кухнята. Направих му два сандвича и отново се качих при него. Помогнах му да се изправи. Подадох му храната, а той на бързо си изяде всичко.

Аз:Така се радвам, че се събуди. -каза усмихнато.

Jungkook:Ела! -отвърна и потупа мястото до него на леглото.

Аз:Какво? Не! Трябва да си почиваш. -казах, но той ми хвана ръката и ме дръпна.

В този момент на вратата се почука. Отвори се, а вътре влезнаха Yoongi, Taehyung и Momo.

Taehyung:А! И ти си буден. -каза и седна на стола ми.

Jungkook:Как си Tae? Ами ти Yoongi? -попита и ги погледна.

Yoongi:Аз съм добре. -каза и погледна Taehyung.

Taehyung:Аз също. -отвърна на бързо.

Momo:С Taehyung сме заедно! -каза и в стаята настана гробна тишина.

Аз:Честито! -отвърнах радостно.

Jimin:ЮНАААА! -извика и влезна при нас.

Аз:Кажи. -отвърнах отегчено.

Jimin:Аз само... Jungkook?! -каза и дотича до него.

Jungkook:Ако ще питаш, преди малко се събудих и съм добре. -отвърна, а Jimin се почеса за тила.

Yoongi:Брат ти е доло в стаята. -каза, а Taehyung го погледна учудено.

Taehyung:Как го хванах те?

Jimin:Димка. Упойващи стрели. Въже. -каза, докато броеше на пръстите си.

Momo:Добре, видяхме се, поговорихме си, но от физиономията на Jungkook мога да кажа, че иска да е насаме с Юна. -каза, а той кимна в съгласие.

Jungkook:Yoongi, дължиш ми една кутия със знаеш какво. -извика, като се усмихваше подло.

Yoongi:Знам! Jimin ще те убия! -отвърна и затвори вратата.

Аз:Наистина си ни чувал?! -попитах учудено, а той кимна.

Jungkook:Сега си моя! -каза и започна да целува връта ми.

Аз:По спокойно, заек! Твоя съм, но първо се оправи има време за това. -отвърнах, а той спря с действията си и ме погледна намръщено.

Jungkook:Исакм поне да те целувам! -каза сърдито и погледна към прозореца.

Аз:Такова си дете понякога. -отвърнах, като се изправих в седнало положение.

Jungkook:И го казва лудата, която беше направила предишната къща на кочина! -каза, а на мен ми стана малко тъпо.

Станаха и седнах на стола до леглото. Не знаех, че като се събуди ще е толкова кисел. Понеже стола се въртеше, започнах да се вътря на ляво и на дясно, докато гледах тавана. Сетих се, че щом и двамата са будни трябва лекаря да ги прегледа. Станах от стола и тръгнах към вратата.

Jungkook:Къде отиваш? -попита ядосано.

Не му отговорих. Слезнах долу и видях Jimin да се изтяга на дивана.

Аз:Лекаря трябва да ги прегледа щом са будни. -казах, а той ме погледна.

Jimin:Права си, сега ще му се обадя. -отвърна и си извади телефона.

Забелязах, че до вратата за кухнята има книги. Реших да си избера някоя, така или иначе скоро аз телефон няма да видя. Взех тази която ми се стори най-интересна и отново се качих при Jungkook.