Луд мафиот |JK.Jungkook|

#32#

В този момент някой влезе в стаята. Това беше Yoongi. Дойде до нас и следна в края на леглото.

Yoongi:Jungkook... Сигурно като се събудиш ще искаш да ти подаря една кутия презервативи, за дето ме спаси. -каза, като ни накара да се засмеем.

Jimin:Юна, трябва да се усмихваш или той ще ни обезглави, че сме ти позволили да плачеш. -отвърна и скръсти ръце.

Yoongi:Jimin е прав. Ти също знаеш, че това е така. -каза, а аз кимнах.

Аз:И какво сега? Искаш да ми кажеш, че Jungkook ти е казвал какво правим в леглото ли? -попитах с усмивка.

Yoongi:Това са си ваши работи. Той просто събира презервативи. Показвал ли ти е колекцията му? -попита, а ние с Jimin седяхме с отворени усти.

Аз:Като го знам какъв е, сигурно иска да не мога да ходя... -отвърнах и те се засмяха.

Jimin:Yoongi, какви ги говориш? Той най-много да е изчукал 3 курви, не повече. -каза, а аз го погледнах учудено.

Аз:Само три? -попитах и погледнах Yoongi.

Yoongi:Той каза, че го е гнус от тях, а и искал да се пази за теб. Не е като нас двамата. -отвърна и посочи Jimin.

Аз:Каква ви е бройката? -попитах, а те се засмяха.

Jimin:Моята е 18, а неговата 17. -отвърна и се почеса за тила.

Аз:Да не си водите записки? -казах учудено.

Yoongi:По скоро се състезаваме. -отвърна докато се оглеждаше.

Jimin:Обаче той ни чува. -каза и посочи Jungkook.

Yoongi:От къде такава сигурност? -попита, като го гледаше изпитателно.

Jimin:Ще видиш, че като отвори очи, ще попита за бройките ни. -отвърна и се почеса по носа.

Yoongi:Аз мисля, че ние двамата трябва да излезем. -каза, като се изправи.

Jimin:Утре пак ще дойдем. -отвърна и излезнаха.

Обърнах се към Jungkook. Легнах на ръката с която го държах и не спирах да го гледам. Дани се събуди по-скоро. Днес беше натоварен ден. На вън се беше стъмнило отдавна. Затворих очи, но съм заспала.

*на сутринта*

Сутринта се събудих от тупане по рамото ми. Отворих очи, а това беше Jennie, която ми се усмихваше.

Jennie:Добро утро! -каза весело и ми подаде поднос на който имаше гофрети.

Аз:Добро утро, но не съм гладна. -отвърнах, но тя поклати глава в знак на отрицание.

Jennie:Ако не ядеш, всички ще се сбогуваме с този свят. -каза и ми подаде вилицата.

Аз:Ах този Jungkook... -отвърнах с въздишка.

Jennie:Не унивай... Все пак той те обича и няма да те остави. -каза и се настани на друг стол до мен.

Аз:Ти ли го донесе? -попитах и гледах объркано към стола.

Jennie кимна в съгласие, а аз отново се обърнах към Jungkook.

Jimin:Здравейтеее! -каза, като влезе с гръм и трясък.

Аз:Влез още един път така и ще те направя инвалит, който се храни през сламка. -отвърнах и отхапах от кофретата.

Jimin:Съжалявам. -каза и се доближи внимателно до нас.

Hobi:Добро утро. -обадисе тихо и затвори вратата внимателно.

Jennie:Явно не си чак толкова голям идиот?! -каза, като го гледаше странно.

Започнаха да си говорят нещо, но не им обръщах внимание. Искам само Jungkook да се събуди, нищо повече. Бях се загледала в него докато се хранех. Толкова е хубав, но тези системи...

Jimin:Юна ти какво ще кажеш? -попита и ме потупа по рамото.