Луд мафиот |JK.Jungkook|

#15#

Пред мен имаше нещо което най-малко очаквах. На всякъде бяха сложени картини. Една от стените беше облепена с мой снимки. Обърнах се към Jungkook с лека усмивка.

Аз:Какво е това място? -попитах, като бях забила погледа си в пода.

Jungkook:Тук прекарвам времето си. В рисуване и понеже теб те нямаше до мен... Залепих твой снимки... Поне, за да си те представям, но сега си тук. -каза и се доближи до мен.

Не казах нищо. Поседяхме малко време в тишина докато аз не го прегърнах.

Аз:Обещавам винаги да съм до теб. -отвърнах, като забих лицето ми в гърдите му.

Той се усмихна и ме накара да го погледна без да разваля прегръдката. Започна да гали бузата ми с палеца си, след което ме целуна. Изведнъж чухме силен трясък от долния етаж. Спогледах ме се и веднага слезнахме долу. Там имаше няколко мъже в черно. Всеки се биеше с някого от тях. Докато се чудех на кого да помогна видях един да се доближава до мен. Огледах се за нещо с което да се отбранявам, докато не видях един меч. Боже... Все едно съм в хиляда петстотин и хилядолетна?! Взех го макар и без огромно желание. Оказа се, че и мъжа има?! Явно ще им бой с мечове... Само това не бях правела! Мъжа замахна, като се опита да ме удари, но залегнах. Блокирвах няколко негови удара, докато не усетих силна болка в гърба. Започна да ми причернява и загубих съзнание.

Г. Т. Jungkook

Видях Юна да пада на пода, а онези кретени да се смеят. Отидох до нея с Jay. Ъ... Единия от тях има меч?! Леле... Както и да е изгонихме ги малко трудно, но успяхме. Взех Юна на ръце и я заведоха в моята стая. Извиках ме личния ни лекар, за да я прегледа. Влезе в стаята, като ни помоли да изчакаме отвън.

Namjoon:Божеее... Дано да се оправи. -каза, като обикаляше в кръг.

Momo:Ще се оправи... Тя е силна, няма да се предаде. -отвърна и в този момент лекаря излезе от стаята.

Аз:Как е тя? -попитах, а по лицето му се четеше лека тъга.

Д-р:Много лошо са я ударили, едва не са ѝ счупили гръбнака. -каза, а на мен ми се дорева.

Namjoon:Кога ще се събуди? -попита докато гледаше пода.

Д-р:Не знам... Може след 2 дена... Може дори след седмица. Не съм сигурен, но може да я видите. -отвърна и Jennie го изпрати.

Всички бяхме в хола и умирах ме от притеснения.

Hwasa:Namjoon ако искаш може да я видиш. -каза унило.

Namjoon:Не мога. Всякак съм я виждал, но не мога да я видя цялата в системи. -отвърна и започна да пуска сълзите си.

Jay:Не си ли я виждал гола? -каза, а аз го изгледах на кръв.

Namjoon:Тъп ли си? Разбира се, че не съм. Все пак си имаме уважение. Пък и аз си я имам за сестра. -отвърна и се облегна.

Аз:Не знам за вас... Обаче аз не мога да живея без нея. -казах и се качих в моята стая.

Щом я видях краката ми се подкосих. Част от тялото и беше в бинт. Имаше закачена система за нея. Не мога да я гледам така. Разбирам го Namjoon. Ако не се оправи ще изкормя този когото и го причини. Седнах на един стол до нея и хванах ръката ѝ. Сега забелязвам колко е мургава. Как искам по-бързо да се събуди. Подпрях се на леглото и неусетно съм заспал.

*на сутринта*

Събудих се от слънчевите лъчи, който влизаха през прозореца. Погледнах към Юна. Искам да се събуди. Как ще живея без прегръдките ѝ?! Обичам когато се лигави, полудее или когато ме дразни. Изведнъж чух някой да кашля. Обърнах се, а това беше Jin.

Jin:Ела да ядеш. От снощи не си ял. -каза и се доближи до мен, като погледна към Юна.

Аз:Не искам да ям. -отвърнах и отново погледнах към леглото.

Jin:Мислиш ли, че тя иска да не ядеш? Jungkook грижи се за здравето си... Ако Юна те види ще откачи! -каза, като започна да ме дърпа.

Аз:Добре, но искам да останеш тук при нея. -отвърнах, а той кимна.

Станах от стола и слезнах в кухнята. Всички се хранеха. Седнах между Taehyung и Jimin.

Jimin:Как е тя? -попита и всички ме погледнаха.

Аз:Не се е събудила... -отвърнах, като започнах да се храня.

Всички въздъхнаха. След като се наядох станах и отново се качих в моята стая. Щом Jin ме видя стана от стола, а на негово място седнах аз, като отново хванах ръката ѝ.

Jin:Кога ли ще се събуди? -попита и седна на леглото до нея.