Луд мафиот |JK.Jungkook|

#27#

Изведнъж на Jimin телефона звънна. Това беше Jennie.

Jimin:Кажи. -каза и я пусна на високоговорител.

Momo:Jimin, кажи на Jungkook, да укроти дивите си братовчеди! -извика, а Jungkook се хвана за главата.

Jungkook:Дай ми телефона... -отвърна отегчено.

Jimin му подаде телефона с усмивка.

Jungkook:СИАН И НОА, НЕ МЕ КАРАЙТЕ ДА СПИРАМ КОЛАТА! -извика и настана гробна тишина.

Сиан:Съжаляваме... -отвърна уплашено.

Momo:Благодаря ти много... -каза и си отдъхна.

Аз:Какво толкова правят? -попитах, а Jungkook ме погледна жално.

Momo:Само се закачат и викат. -отвърна ядосано.

Taehyung:Не ми казвай, че пак са изкарали онази гумена змия... -каза, като взе телефона от ръцете ми.

Momo:И да искам да те излъжа, няма да мога. -отвърна, а Jimin започна да си мърмори нещо.

Jennie:Хората на Jung Hyun сигурно са разбрали, че идваме и може да ни пресрещнат. -обади се, а Jay просто въздишаше.

Jimin:Спокойно. Само да попитам... Защо Momo ми звъни от твоя телефон? -попита и взе телефона си обратно.

Momo:Защото моя го дадох на Ноа, понеже неговия останал у дома. За да са по-кротки им казах да играят на нещо, но те се сбиха за тази змия и сега телефона ми е някъде под седалките. -отвърна, а аз се смеех тихо.

Taehyung:Да се смея ли, да рева ли? -попита и изви главата си назад.

Jay:Както и да е, ще се чуем после пак. -каза набързо и затвори.

Jimin:Много си нахален. -отвърна и си прибира телефона.

Jay:Имаме работа, те тука се обаждат, че Ноа и Сиан са щуреели. Както и тръгна разговора... Все едно отиваме на пикник. -каза с насмешка в гласа.

Jungkook:Jay е прав. Но от друга страна не трябва да се одчайваме, защото после може да направим малка, но фатална грешка. За това е по-добре да си говорим. -отвърна, а момчетата закимаха.

След известно време Taehyung заспа.

Jay:Който иска да слуша глупости е на правилното място. -каза, като си поправи гласа.

Аз:Няма ли да го събудите, като викате така. -попитах леко шепнейки.

Jimin:Това дърво да се събуди? По-скоро да се превърна в русалка. -отвърна и започна да се върти.

Jay:Аре престани. Ако имам камъни в бъбреците ще ти кажа, ама не сега! -каза ядосано, а Jimin само му се усмихна.

Аз:Колко път има още до Сеул? -попитах и се обърнах към Jungkook.

Jungkook:Цели 3 часа. -отвърна, като се отпусна назад.

Taehyung:Защо ме напсува? Сега заека ще те убие с този морков. -каза, а Jay и Jimin започнаха да се превиват от смях.

Аз:Ама той говори на сън? -попитах смееики се.

Jungkook:Да и то страшни простотии ръси. -отвърна с усмивка.

Taehyung:Не не... Бомбата не се слага така... Трябва да я запалиш и да я настъпиш... -каза, а ние започнахме още повече да се смеем.

Jay:Кой по дяволите ще настъпва запалена бомба? -попита и изтри сълзите които се бяха уформилили в очите му от смях.

Jimin:Явно Taehyung. -отвърна през смях.

Jungkook:Ако му запушите носа какво ли ще направи? -попита, а Jay и Jimin само се спогледаха.

Jay запуши носа на Taehyung и се смееше.

Taehyung:Балона ще направи пук... Аз ти казах да не я палиш ама ти не ме слушаш... Сега велигденски заек... -каза и се завъртя с гръб към Jay.

Jungkook:Тоя го признавам. -отвърна през смях.

Изведнъж...