Луд мафиот |JK.Jungkook|

#6#

На сутринта се събудих първа. С Мони така и не сме се пускали. Станах и се запътих към банята. Когато се оправих реших да се пошвгувам с Мони. Така или иначе по-лошо от това няма на къде. Намокрих си ръцете и излязох от банята. Застанах до Намджун, като се чудех как да не се разсмея. Сложих си ръцете върху лицето му и този момент се изправи.

Мони:Мъртва си! -извика и ме подгони. -Само да те хвана, ще те навъра под чешмата.

Качих се на леглото и той също, но аз залитнах и паднах в краката му. Започнах ме да се борим върху банята. Изведнъж чухме някой да кашля и се спрях ме. До вратата бяха групичката на Jungkook и разбира се негова милост.

Momo:Всяка сутрин ли сте така? -попита и ни посочи.

С Мони се спогледах ме и закимах ме.

Taehyung: Ти си цялата в рани. -каза и ме посочи.

Аз:И?

Jimin:Боже, господи, дай ми сили. -отвърна и се хвана за главата.

Аз:В момента малко трудно ще ти даде. -отговорих и с Мони се разсмяхме.

Nancy:Цяла нощ ли спахте, като се държите за ръцете? -попита, а ние се погледаме ме.

Мони:Да.-отговори простичко.

Changkyun:Снощи, той й каза, че и преди са спали заедно, ако не се лъжа. Поне като приятели имате ли нещо като ритуал? -отвърна и погледна приятелите си.

Аз:Да, всяка година на тази и моят роден ден си правим много дълбоки рани на ръцете. -обясних, а те ме погледната объркано.

Джени: И, защо?

Аз:Когато си ги правим се здрависва ме докато тече кръв. Така седим около... 10 или 15 минути. И така малко или много във мен има негова кръв, а в него моя. -казах и с Мони пак си преплетох ме пръстите.

Сокджин: Ясно. Е сигурно сте гладни. Така като гледам не сте яли снощи. -отвърна и погледна подноса на бюрото.

Jungkook:Защо не си яла? -попита със студен поглед.

Аз: От толкова рани мислиш ли, че ми е лесно? -отвърнах със тази злоба.

Jungkook:Там има дрехи, облечете се и слизайте долу. -посочи един сак и с груповата му излязоха.

С Мони се преоблякох ме. Оказа се, че това са нашите дрехи. Отворих вратата и излязох ме. Тръгнахме по дълъг коридор. Отново се държах ме за ръце, поне ако ще умрем да сме си заедно. Стигнах ме до едно стълбище. Слезнах ме долу и чухме другите от една стая зад стълбите. Запътих ме се на там, това беше кухнята. Седнах ме на два стола един до друг и се спогледах ме.